Много скоро в щата Делауеър учениците още от 5-годишна възраст ще могат да сменят пола и расата си, дори без да информират за това родителите си. И училището ще ги защитава — от родителите.

Това е изключителна новина и сега ще я обсъдим.

Щатът в близките дни ще приеме правила, позволяващи на децата да сменят пола си без разрешението или дори без да известяват родителите си.

Правило 225 ще задължи всички училища да позволяват на децата да избират съблекалнята, спортния отбор и предпочитаното име независимо от биологичния си пол.

Освен това, учениците ще могат да избират към коя раса да принадлежат.

И, ако така пожелае училището, родителите няма да могат да реагират по никакъв начин.

Марк Пурпура е президент на Фонда за равноправие от Делауеър.

МАРК ПУРПУРА: Това правило не подтиква децата към каквото и да било решение. То просто им позволява да определят собствения си пол и раса. Според това правило, училището е в правото си преди решението да се обърне към родителите за разрешение. Преди да се обърне към родителите, училището трябва да оцени какво ще бъде по-добро за здравето на детето, както и за неговата сигурност и благополучие.

  • Чакайте, чакайте…Училището не е родител. Учителите не са раждали това дете и не са го отглеждали. Как ще успеят да оправдаят решението си без да съобщават на родителите? Защо те не са задължени да направят това незабавно?
  • МАРК ПУРПУРА: Всичко е много просто. Някои родители просто няма да подкрепят детето си. Сигурността и благополучието на детето могат да се окажат под заплаха, ако родителите бъдат известени…
  • — Кой ще вземе решението?

МАРК ПУРПУРА: Решението ще бъде взето от училището. 

  • Училището няма никакво право да отнема от родителите възможността да вземат решение относно децата им. Децата не принадлежат на училищната администрация, те са членове на своето семейство. Как смее училището да отнема този прерогатив от родителите? Кой им е дал това право?

МАРК ПУРПУРА: Те не отнемат прерогавите от родителите…

  • Ясно е, че ги отнемат!

МАРК ПУРПУРА: Когато училището стигне до извода, че известяването на родителите представлява заплаха за сигурността и благополучието на детето, тогава. Но това няма да е често..

  • Но кой е в правото да взема такова решение? Кой има такова право и на каква база? Откъде-накъде администрацията на училището има правото да игнорира мнението на родителите, когато става дума за тяхното дете?

МАРК ПУРПУРА: Става дума не за игнориране на родителското мнение.

  • Разбира се, че става дума точно за това!
  • МАРК ПУРПУРА: Не, става дума за защита сигурността и благополучието на детето…
  • — Но кой е казал това и на какво основание?

МАРК ПУРПУРА: Детето…

  • Спрете! Аз съм баща на четири деца и мога да ви кажа: най-свещено е родителското право — да въздействаш върху развитието на детето. За да се възпрепятства това право е нужно решение на съда. Но вие казвате, че служител от училището може просто да реши, че това не е в интерес на детето. Сега ви питам: кой ви е дал правото да нарушавате свещената традиция, която е от хиляди години, и да вземате това решение вместо родителите? Откъде се пръкна това право?
  • МАРК ПУРПУРА:  Детето има правото на достойнство и уважение в училището. Детето не трябва да избира между това достойнство и уважение — и опасността у дома си…То не бива да бъде заплашвано от физическо насилие, душевни мъки или нещо още по-лошо…
  • Но кой трябва да взема решението… Почакайте! Някой ще взема субективно решение за това, кое е по-добро за детето. Това решение винаги се взема от родителите, ако съдът не реши, че те не са в състояние да решават правилно. За целта трябва да има съд!

МАРК ПУРПУРА: Не, Такър.

Да! Да!

МАРК ПУРПУРА: Ние изпращаме децата в училище, учителите и администрацията всеки ден вземат такива решения.

  • Решени за расата и пола на детето? Шегувате ли се?

МАРК ПУРПУРА: Не, Такър…

Такова чудо не се е случвало никъде по света — никъде!

  • МАРК ПУРПУРА: Такър… Такър…
  • — А вие се правите, че в това няма нищо особено и ничии права не се нарушават. Не, нарушават се! Това е пренебрегване на правата на родителите! Политическите екстремисти — много ми е неприятно да ви причисля към тази категория — считат, че техните възгледи са по-важни от родителските права. Считам, че ние трябва да признаем, че това не е така.МАРК ПУРПУРА: Това правило е сходно с политиката, провежда си във всяка сфера в страната, в такива щати, като Орегон, Вашингтон, Масачузетс, окръг Колумбия..
  • — Такова чудо не е имало за цялата история на човечеството. Преди три години не вярвахме, че полът ще може да се сменя в училището. А и расата. Това е нещо набивало. Признайте, че това е нещо небивало. Никой никога не е правил такова нещо.МАРК ПУРПУРА: В това няма нищо небивало. 
  • Смяната на расата не е ли нещо ново? Колко отдавна започна това? Това има ли го в англо-саксонското право? За какво въобще говорите?

МАРК ПУРПУРА: Става дума не за смяната на расата, а за това, към коя раса ще отнесете себе си.

  • Нито едно общество никога не е правило така. Такова нещо не го е имало никога.

МАРК ПУРПУРА: Това се случва в училищата по цялата страна, всичко върви по мед и масло.

  • Но се нарушават правата на родителите по отношение на собствените им деца. Заявявам на всеослушание, че ви пращам на майната ви, не се страхувам от вас. Може със сигурност да се каже, че родителите губят правата над собствените си деца, считам, че трябва добре да се замислим над това.

Кой им е дал правото да решават вместо родителите? Вие имате ли деца?

Училището скрива това от родителите. Но това е чуждо дете, то не принадлежи на училището. То принадлежи на своето семейство.

Вие се опитвате да сплашите хората, за да могат те да приемат вашите правила.

Но мен не можете да ме изплашите.

В ефир на 1 март 2018 година

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник:

Тагове: ; ; ;