Погледнато отвън, днешното съобщение, че двете водещи германски партии са се споразумели по
условията за голяма коалиция, се посреща с облекчение. Страната чака от 6 дълги месеца да се
състави работещо правителство, и най-накрая има такова. Онези, които желаят нещата да вървят както обикновено, ще бъдат въодушевени. Ангела Меркел ще продължи да бъде канцлер и тя ще продължи да движи нещата по същия правилен начин без много шум и без големи очаквания, както нейният народ е свикнал.

При по-внимателен поглед обаче нещата  изглеждат различно. Меркел излиза от последните
коалиционни преговори  с драматично отслабени позиции. Тя е била принудена да плати изключително висока цена на нейните партньори в преговорите от левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), и редовите членове в собствения й Християндемократически съюз (ХДС) едва ли ще забравят това скоро.  (Открит е и въпросът, че 460 000 социалдемократи предстои да гласуват за коалиционното споразумение, а рискът те да не го одобрят е сериозен.)

В миналото останаха дните, когато Меркел можеше да  формира германския политически пейзаж така, както желае. Дори и да запази поста си на канцлер, краят на нейната ера вече се вижда.

Постигнатото в сряда коалиционно споразумение представлява невзрачен компромис, отразяващ променящия се и деморализиран електорат. Собствената партия на Меркел спечели 33 на сто от гласовете на парламентарните избори през септември — спад с 8,5 процента в сравнение с резултата от 2013 г., а социалдемократите събраха 20 на сто. Това бе най-лошото представяне на двете големи партии след Втората световна война.

Печелившият от разочарованието на избирателите обаче е ясен: крайнодясната «Алтернатива за Германия» (АзГ), която в резултат на изборите се оказа трета по сила партия. Със своите 12,6 на сто от гласовете тя не само влезе в парламента, но и успя да оглави три парламентарни комисии.

Възходът на АзГ се дължи в голяма степен на свръхщедростта, проявена от Меркел по време на бежанската криза от 2015 г., когато 1,1 млн. имигранти нахлуха в Германия само за една година. Ще бъде ли в състояние новото правителство да формулира цялостна и реалистична имиграционна политика, която да може да подкопае привлекателността на крайната десница? Ако нещо следва от сегашното коалиционно споразумение, то отговорът е «не». То слага таван от 220 000 на броя на имигрантите, които могат да влязат в страната всяка година — количество, което едва ли ще успокои германските избиратели, опасяващи се от ефекта на масовата имиграция.

Това е само една от няколкото сфери, в която отслабената позиция на Меркел я принуди да отстъпи терен на социалдемократите, които ще поемат контрола над три ключови министерства — на финансите, на външните работи и на труда. Редакторът на един от водещите вестници сполучливо го нарече «първото правителство на ГСДП, оглавявано от канцлер от ХДС».         Християндемократите успяха да задържат министерството на отбраната, чиято сегашна титулярка Урсула фон дер Лайен е възможна наследничка на Меркел.

Така че да, Меркел ще стане канцлер още веднъж. Но ужасното представяне на нейната партия на изборите през септември и небалансираните условия на коалиционното споразумение пораждат недоволство в редиците на ХДС, което вероятно ще намери израз веднага, след като започне новият й мандат.
Много социалдемократи в същото време се безпокоят, че (участието в) голямата коалиция ще навреди най-вече на тяхната партия (както вече е ставало в миналото, когато Меркел присвои много от най-популярните идеи на социалдемократите).

Ами бъдещето? По-младите германци, прекарали по-голямата част от живота си с Меркел начело, явно гледат на нещата по-различно. При неотдавнашни проучвания сред германци на възраст между 12 и 25 г., цели 69 процента от тях са съгласни с израза: «На политиците не им пука какво мисля аз». Това е знак за дълбоко отчуждение от сегашната система от политически партии, и може да има нещо общо с факта, че средната възраст на членуващите в политически партии в Германия е 60 години.

Както показва възходът на АзГ, Германия никога не се е нуждаела така остро от нови политически идеи. Парадигмата, че повечето германци не са склонни към промени и просто искат да се върви напред по инерция, повтаряйки стари коалиции, се опровергава от анкетите. Едно неотдавнашно проучване показа, че само 51 на сто от избирателите одобряват четвърти мандат за Меркел. Само преди 6 месеца те бяха 70 на сто. 46 на сто са против четвърти мандат. Ако тази тенденция се запази, канцлерството на Меркел вероятно ще се превърне в отегчително недоволно мърморене.

Едно нещо е ясно: макар че тази нова голяма коалиция претендира да предлага «ново начало», малцина вярват, че тя е в състояние да изпълни обещанието си.

Най-вероятният сценарий е просто нов опит мандатът да се изкара някак си.

Както забеляза един коментатор, проблемите за двете водещи германски партии едва започват. Страната заслужава нещо по-добро. /БТА/ Кристиан Керил, в. «Вашингтон пост

Тагове: ; ;