Двама (американски) президенти — Обама и Тръмп, сътрудничеха тясно с Абади за окончателния разгром на ИД в Ирак за сметка на иракските сунити.

Стратегията на Обама-Тръмп бе средновековна: убивай, докато в Ирак не остане нито един джихадист от ИД,  а после позволи на иранците и иракските шиити да правят каквото си искат със сунитите.

Това бе голямата поука от Иракската война през 2003-2011 г.: между края на сраженията и изтеглянето няма да бъде следвана досегашната политическа линия, няма да има укрепване на нацията. САЩ няма да обръщат внимание на вътрешната иракска политика, дори ако това означава едно изключително шиитско правителство «под крилото» на Иран в Багдад.

Тази политика на оттегляне беше приложена, макар и не така насилствено, за моментно решаване на кюрдския въпрос.

През септември 2017 г. кюрдите гласуваха за независимост от Ирак, след което съдбата им бе решена, докато Вашингтон наблюдаваше отстрани как шиитските милиции изтласкват кюрдските сили от спорните райони, включително богатия на петрол град Киркук.

След десетилетни американски обещания за независимост, кюрдите бяха оставени да спасят малка част от автономията, която имаха преди 2003 г., вместо да получат напълно самостоятелна държава, до което бяха така близко.

С американска подкрепа кюрдите спряха «Ислямска държава» в най-мрачните дни на 2014 г. През 2018-а, която някои  анализатори наричат «Залезът на кюрдите», те, изглежда, нямат повече място във външната политика на САЩ.

Питър ван Бърен от Ройтерс, бТа

Тагове: ; ; ; ; ; ;