Берлинчани бяха възмутени и от кражбата на 16 малки месингови павета, вградени в тротоарите, за да напомнят за жертвите на Холокоста. Извършителите не бяха открити, но посланието не остана тайна за никого в навечерието на годишнината от антиеврейските погроми през 1938 г., известни като «Кристалната нощ».

«За пръв път се случва да откраднат толкова много «препъникамъни» (Stolpersteine на немски език, бел. АФП) за няколко дни», клати глава Силвия Кавчич, която се грижи за сложените в Берлин 7000 малки павета с имената на убити от нацистите хора, предимно евреи.

По думите на Венцел Михалски, представляващ в Германия неправителствената организация «Хюман райтс уоч», антисемитизмът става «все по-буен и свиреп».

Така смята и днешният ръководител на Централния съвет на евреите Йозеф Шустер. «Днес все по-смело се говорят неща, които някои винаги са мислели, но просто не са смеели да ги кажат», забелязва той пред «Билд ам зонтаг».

След войната Германия превърна спомена за Холокоста в стожер на новата си идентичност. Но очевидците и оцелелите от геноцида изчезват един след друг и табутата започват да падат.

Мощният пробив на крайната десница, нахлула в долната камара през септември, отбеляза обрат в ситуацията. Неин функционер нарече паметника на Холокоста в Берлин «срамен мемориал», а в редиците й има немалко всеизвестни антисемити.

Експерти предупреждават също за радикализиращи се мюсюлмани, по-специално в средите на многобройното турско малцинство, вслушващо се в риториката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. «Всяка дума е свещена за тях. А Ердоган е злобен антисемит», изобличава го правозащитникът от «Хюман райтс уоч».

Яник Паске от Франс прес, бта

Тагове: ; ; ; ; ;