Американската стратегия срещу ИД успя. Нямаше как да не успее. Това беше война, каквато американците знаеха как да водят, в нея те нямаха нужда да прибягват до коварна антипартизанска дейност. Превземането на Рамади, Фалуджа и Мосул стана чрез предварително планирани и осъществени атаки. Сунитските градове един след друг бяха изравнени със земята чрез масирани въздушни удари също като германския Дрезден през Втората световна война (след 2014 г. САЩ похарчиха над 14 млрд. долара за въздушната си кампания срещу ИД), след което бяха предавани на милициите за етническо прочистване от ренегати сунити.

За разлика от войната 2003-2011 г., когато изхарчиха 60 млрд. долара, САЩ сега не възнамеряват дори да се опитат да плащат за реконструкцията на Ирак. Изчисления показват, че са необходими 100 млрд. долара за възстановяване на разрушените предимно сунитски райони и за решаване на проблема с 2,78 млн. вътрешни бежанци сунити. Шиитски Багдад вече обяви, че няма достатъчно пари за тази цел.

Последните две администрации във Вашингтон отделиха само 265 млн. за реконструкция след 2014 г. (за сравнение, Америка даде 150 млн. долара само м.г. за финансиране на оръжейни продажби за Ирак, който е един от 10-те най-големи купувачи на американско оръжие). Освен плановете за донорска конференция в Кувейт през февруари, сунитите до голяма степен са оставени да се оправят сами.

Малко вероятно е президентът Доналд Тръмп да изтегли изцяло войските си от Ирак. Един ограничен контингент ще остане, за да си играе на котка и мишка, ако джихадистите надигнат глава; да действа като ариергард срещу негативни политически последици като тези, с които се сблъска Обама през 2011 г., след като изтегли войските си; и да действа като арбитър между разнородните групи в Западен Ирак и Сирия, които САЩ волю-неволю въоръжиха, за да улеснят разгрома на «Ислямска държава». Тези въоръжени групировки до голяма степен загърбиха различията си, датиращи още от библейски времена, заради борбата срещу ИД, но след като тази битка е зад гърба им,  остана им взаимното недоверие и това, че са въоръжени до зъби.
Оставащите на постоянно базиране американски войски в съюзения с Иран Ирак са нещо като геополитически архаизъм, но Иран като че ли пасивно е приел това. Техеран няма какво да спечели от една имотна битка за някаква пустинна американска база, когато неговата печалба е цялата останала част на Ирак.
В продължение на пет администрации, сменили се в Белия дом, и 26 години САЩ платиха висока цена — около 4500 убити американци и трилиони долари на данъкоплатците — за това, което е получено като краен резултат. Влиянието на Вашингтон върху Багдад е ограничено, а отношенията с Иран са в пълна каша при администрацията на Тръмп, която все още се е фокусирала върху наследеното от администрацията на Обама ядрено споразумение с Техеран.
Иран сега сглобява пъзела, създавайки нещо като нов Ливан от черупката, която някога съставляваше Ирак. Докато администрацията на Тръмп отказва да възстанови отношенията с Техеран, Вашингтон ще има малко начини да оказва влияние. Другите страни в Близкия изток ще разширят международните си отношения (мислете за Русия и Китай), знаейки това. Ако нещо от това вещае някакъв бъдещ американски конфликт с Иран, станал «твърде мощен», то тогава ще сме свидетели на истинска трагедия по ирония на съдбата. /БТА/

/Авторът е ветеран дипломат с 24-годишен стаж в Държавния департамент на САЩ. Той е автор на книгата «Имахме добри  намерения: Как аз помогнах да загубим битката за умовете и сърцата на иракския народ». Изложените тук мнения са негови лични./

Питър ван Бърен от Ройтерс, БТА

Тагове: ; ; ; ;