Автор: Александър Йорданов

Изучаването на престъпленията на комунистическия терористичен режим трябва да започне най-напред от гимназията в Бяла Слатина. Защото това е градът, който миналата година по това време, с единодушно решение на своя Общински съвет, наименува централния си площад на името на известната комунистическа терористка Цола Драгойчева. Тя е вещерката, която прави магии за затриването на националната ни независимост и превръщане на България в 16 република на СССР. Пак тя участва в подготовката най-големия терористичен атентат в европейската история, осъществен от български комунисти – терористи в катедралния храм „Света Неделя” в София през 1925 година. Тогава загиват над 200 души, а ранените са над 500.

За участието си в това престъпление вещерката е осъдена на смърт, но по-късно присъдата ѝ е заменена с доживотен затвор. Нещо повече. Царство България, което комунистите наричаха „монархо-фашистка държава”, я амнистира и тя емигрира в СССР – държавата, в която по това време тероризмът е официална държавна политика. Завръща се обогатена с „нови умения” като „коминтерновски кадър”, за да продължи с престъпната си, противозаконна дейност.
Става инициатор за създаването на незаконния „Народен съд”, който „осъжда” на смърт хиляди българи – елит на нацията ни. Осъжда и онези държавници, които 10 години по-рано са помилвали вещерката Цола. Това наистина го могат само комунистите – да убиват своите спасители. По-късно „баба Цола” е народен представител, член на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба.

В показанията си пред съда през 1925 г. белослатинчанката изпява всичко, което знае. Тогава признава: „За терористическата дейност получихме окръжно, в което се съобщаваше, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи, а областта, т. е. окръга в който пребивава щаба, трябва да са 10.” От това признание става ясно, че комунистите сами мислят за себе си като за терористи и действат като такива. Идеологията им включва терорът като средство за постигане на цел. Години по-късно вещерката нахално твърди, че е станала „жертва на моята сляпа вяра в комунизма?” ХАЙДЕ ХОЛАН, БАБУШКЕР СЛЕПОК! „Аз – споделя Драгойчева, чувствувам, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки и по-дълбоки рани в сърцето на народа, чийто сили изтощихме до край.” Чудно вещерско признание, няма що.

 

И логично е да запитаме белослатинските общинари. Защо площад трябва да носи името на доказана терористка, която сама признава, че е такава и нещо повече – цинично се „изповядва”, че е нанесла „все по-дълбоки и по-дълбоки рани в сърцето на народа”. Прочетох, че били казали, че тя имала „заслуги” към родния си град. Значи у нас може и така: да вредиш на България, но да имаш „заслуги” към български град. Невероятно! Единственият извод, който мога да направя е, че в Бяла Слатина вече не живеят българи, а за демократи да не говорим. Позор!

Автор: Александър Йорданов

Тагове: ; ; ; ;