Днес се открива Конгресът на сирийския национален диалог

Във фоайето на пресцентъра е разположена фото-изложба. 
Не е лесна задача да се съберат на едно място всички, които са воювали помежду цели седем години в Сирия. 
Събра ги Русия.
Нейната дума вече се чува, зачита се, Русия успя да промени наличието и влиянието на силите в Сирия.
Сигурен съм, че всичките 1500 делегати разбират защо са в Сирия.
На много от тях вероятно им се струва, че няма да могат да се договорят с непримиримия си противник.
Някои разчитат, че ще ги уговарят…А някои ще се опитат да натрапят своите условия, защото се считат за победители.

Всички грешат — няма триумф в гражданска война, изгубили са всички.Трудно е да се празнува победа, когато са загинали стотици хиляди от твоите съграждани, които мислят по друг начин.

Задачата на форума в Сочи е техническа, тя може да се формулира така : подготовка за новата Конституция на страната.

При това такава Конституция, с която да се съгласят всички участници в днешната битка.

Точно в това е главната трудност на сирийското регулиране — съзнанието на събралите се, свикнали да доказват своята правота с оръжие в ръка, трябва да се преформатира, да привикне към дискусии и споразумения.

Именно затова в името на Конгреса главната дума е ДИАЛОГ.

С това се различава еднополярният свят от многополярния.

При последния се уважават всички — и араби, и кюрди, и езиди, и християни, и мюсюлмани.

Еднополярният има един център на власт.

В тази връзка отсъствието в Сочи на американците е естествено — САЩ още дълго ще се запъват върху техния вариант за световно устройство.

Сега им е трудно, както на наркоман при липса на наркотик — имат нужда от «доза еднополярност», но повече не им я дават. Затова и се измъчват, призовават участниците да се ограничат с Женева, макар центърът на примирие отдавна да се преместил — първо в Астана, а сега в Сочи.

Но проблемът не е кой кого ще пребори — Русия или САЩ.

Проблемът е в различните подходи.

Американския вариант: първоначално искаха пълна победа над Башар Асад, след това изгубилите започнаха да поставят условия. Именно затова Вашингтон е така объркан — лесно сключва сделки с терористи. И напълно игнорира международното право, според което Сирия трябва сама да решава проблемите си.

В това число да определя към кого да се обърне за помощ.

Руският вариант предлага уважение към суверенитета, отхвърля всяко взаимодействие с терористи, целта е мир, а не война до разгрома на всички инакомислещи. В Сочи оръдията мълчат — тук се цени само думата.

Днес делегатите ще започнат да формулират своеобразни «Мински споразумения», но със сирийски акцент.

Жалко, че Киев не изпрати тук свои представители — не би им попречил малко ум и разум.

Бандеровците всъщност са украинския вариант на ИДИЛ, с тях не може да се постигне споразумение, те не могат, не искат да живеят в един свят с всички, които са различни от тях.

Защо за Сирия е важно да се приеме нова Конституция?

Гражданската война унищожи страната.

Държавата се нуждае от нова легитимност.

Каква ще бъде държавата — религиозна или светска, парламентарна или президентска, това ще решат сирийците.

Това е тяхна вътрешна работа, ние само създаваме условия, за да могат хората да постигнат споразумение.

В подготовката на главния документ участват всички национални, етнически и религиозни малцинства.

Никой не трябва да е обиден, страната трябва да продължи да живее по новия Основен закон, който устройва всички.

Да живее с векове.

След като представителите на всички групи се съгласят с редактирания текст, проектът за конституция ще бъде внесен на общонароден референдум, за него ще гласуват.

След което ще бъдат обявени избори за президент и парламент.

Сирия ще се превърне в мирна държава, в която е комфортно на всички.

Разбира се, че сме далече от идилията. И не само, защото предстои да се възстановят разрушените градове и инфраструктура, да се заловят и унищожат всички остатъци от терористи, да се намерят и обезвредят всички мини.

Сирийците ще трябва отново да се научат да живеят мирно помежду си.

В това число и новата власт, която също за последните години свикна да постига целите си с военни средства

Днес ще бъде направена първата крачка към общонационалното примирие.

Вероятно първата крачка е най-трудната.

Павел Шипилин, специално за News Front

Тагове: ; ; ; ;