Полша предприема нови усилия за придобиване на благоразположение, за да спечели време в конфронтацията с ЕС заради отстъплението си от демокрацията. Варшава обаче ще трябва да направи някои реални промени в политиката, които да съответстват на по-топлите думи, или има опасност да загуби някои европейски фондове.

При управлението на католическата, националистическа партия «Право и справедливост» (ПиС), която е на власт от 2015 г., Полша се превръща в едно от основните главоболия за ЕС, разтревожен, че някои бивши комунистически държави в Източна Европа стават по-авторитарни.

ЕС се оплаква от действията на Варшава за налагане на по-пряк правителствен контрол върху съдилищата и заплашва да предприеме мерки, за да защити либералните ценности на общността. ЕС също така иска Полша да отстъпи от отказа си да приема бежанци, за да сподели бремето от мигрантския наплив.
Миналия месец Беата Шидло напусна министър-председателския пост след две години неумолима конфронтация с Брюксел.
Нейният приемник — бившият банкер Матеуш Моравецки — възприема по-мек тон както към ЕС, така и към вътрешните противници, което предполага, че ПиС предприема усилия за успокояване на напрежението с Брюксел и за спечелване на подкрепата на по-умерените избиратели у дома.

По-меките думи на Моравецки са облекчение за Брюксел и столиците на държавите членки на ЕС, които силно желаят да не се налага да пристъпват към т.нар. ядрена възможност: безпрецедентна процедура за наказване на Полша съгласно член 7.

Подобен ход би задълбочил разделенията и би погълнал енергията на общността, която и без това се мъчи да се справи с напускането на Великобритания. А и той така или иначе почти със сигурност би се провалил в крайна сметка, когато бъде подложен на вето от главния съюзник на ПиС — унгарския министър-председател Виктор Орбан.

Все пак служители и дипломати в Брюксел казват, че не са готови да се задоволят само с думи. Те имат други инструменти, които могат да използват за оказване на натиск, по-специално предстоящ кръг от финансови решения за разходите на ЕС за 2021-2027 г. Общността обмисля да прикрепи условия, които могат да ограничат някои фондове за държави, които не покриват стандартите за върховенство на закона.

    «Дали върховенство на закона или миграция, всичко това ще им дойде на главата при бюджетните преговори. Ще има някои истински сделки, които ще определят дали ще има успех или провал», каза дипломат от ЕС.

Някои дори говорят за още по-сурови мерки. Двама дипломати казаха, че държавите от ЕС могат да заплашат да възобновят временния граничен контрол по отношение на Полша — стъпка, която стана по-лесна по съображения за сигурност, откакто избухна миграционната криза в общността.

  «Общият бюджет е много пари — но само толкова. Другият важен въпрос е да можеш да пътуваш и търгуваш без гранични проверки, които вредят на бизнеса», каза един от дипломатите.
    
    ОСНОВОПОЛАГАЩ ВЪПРОС

Първото посещение на Моравецки в Брюксел ще бъде последвано от разговори между неговия външен министър Яцек Чапутович и заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в неделя.
  «Нуждаем се от пълно зачитане на върховенството на закона във всичките ни държави членки», каза Тимерманс пред Европейския парламент тази седмица. «Това е основополагащ въпрос за функционирането на ЕС.»

Малцина в Брюксел очакват Моравецки да смени рязко курса на ПиС. Той казва, че подкрепя напълно съдебната реформа на ПиС, която според него е необходима, за да се отърве Полша от посткомунистическите останки.
Моравецки едва ли скоро ще отстъпи по основните конфликтни теми с Брюксел, но може да предложи някои отстъпки в други области като околната среда, включително споровете за горската сеч и затягането на правилата за емисиите на парникови газове.

Напредъкът по спора със сечта може даже да бъде представен в Брюксел като стъпка напред в областта на върховенството на закона, тъй като Брюксел обвинява Варшава, че нарушава решения на Съда на ЕС, като изсича твърде много дървета, въпреки че й беше казано от трибунал да спре.

Дипломати в Брюксел посочват Орбан в Унгария като пример за някой, който избягва всякакви големи ответни мерки от общността, въпреки че от години настройва ЕС срещу себе си.
Правозащитни групи казват, че неговите действия за засилване на натиска върху критиците, медиите, съдиите, академичните среди и неправителствените организации отслабват демокрацията. Те също така са сходни със стъпките, предприемани от ПиС в Полша.

За разлика от ПиС, Орбан, който е на власт от 2010 г., обаче не бяга от обсъждане на своите политики с Брюксел, като поддържа диалога отворен и от време на време предлага отстъпки.
«Полша трябва да започне истински диалог, а после ще видим. Стремежът за прилагане на член 7 може се следва с повече или по-малко енергия, той може да продължи да бъде на дневен ред, но засега няма решение за това», каза друг висш дипломат. «В крайна сметка едно по-мило лице няма да бъде достатъчно.» /БТА/

Габриела Бачинска от Ройтерс

Тагове: ; ;