Малко са се променили нещата, откакто на 1 октомври 1939 година бившият премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заяви, че Русия — това е «загадка, опакована в тайна, скрита в неспостижимостта», пише Neu Zürcher Zeitung.

И макар възможност да се погледне в тази «черна кутия» да няма, може с увереност да се твърди, че политиката на Кремъл винаги е ориентирана към националните интереси, отбелязва авторът на статията Улрих Шмид.

За продължилата вече 18 години «eпоха на Путин» Русия от страна, намираща се «в кризисно положение’, се превърна в «авторитарна и агресивна държава», пише авторът.

През 2000 година никой не можеше да предположи, че в близко бъдеще Москва ще започне война срещу «Грузия и Украйна, че руските изтребители ще извършват въздушни удари в Сирия и че руското общество за пореден път ще избере антизападния курс».

Във връзка с това на Запад възниква голяма потребност да се обясни случващото се в Русия, макар с всяка година да това да става все по-трудно, продължава изданието.

 В научно-популярните книги се засягат широк спектър от теми.
Едни пишат за «скрита война» на Путин и за неговите опити да «дестабилизира Запада».
Други — за опасността да се демонизира Русия.
«Хората са много разтревожени, затова има смисъл сериозно да се прибегне към историческите и социологически анализи за ситуацията в Русия», казва авторът на статията.
 Например, политологът от Мюнхен Маргарета Момзен изучава Русия от гледна точка на социологията.
Тя се съмнява, че главата на Кремъл притежава пълен политически монопол, пише, че в страната има неофициална структура на властта, в която доминират така наречените силоваци, т.е. представителите на спецслужбите, армията и полицията.
На свой ред виенският специалист по история на Източна Европа Андреас Капелер изучава «тоталитарното и пълно насилие» в миналото на Русия и Украйна.
А биографът на Путни Екатерина Глогер написа голяма книга за сложните отношения между Москва и Берлин в годините на Първата световна война, а също с фашистка Германия.
«Червената и кафявата диктатури все още хвърлят сянка върху немско-руските отношения», констатира изданието.
Днес в Русия е популярен ревизионистечният възглед върху историята, твърди авторът.
Руснаците обвиняват НАТО в разширяването му на Изток.
В Германия има такива, които критикуват Путин, упреквайки го в подкрепата на популистки движения в Европа, но има и такива, които са за продължаване на източната политика в духа на бившия канцлер на Германия Вили Брант.
Например, екс-главата на Германия Герхард Шрьодер счита, че Русия има основания да разглежда бившите страни от СНГ като сфера на своето влияние.
«Новите научно-популярните книги ни помагат да разберем едно: при анализа на Русия е невъзможно да се разглеждат отделни аспекти, откъснати от контекста.
Елитът и обществото, историята и настоящето, вътрешната и външната политика се взаимопроникват и взаимоопределят помежду си», завършва авторът.
Превод и редакция: Петя Паликрушева-Иванова
Източник: https://www.nzz.ch/feuilleton/das-russische-raetsel-ld.1340502

Тагове: ; ; ; ; ;