26 януари 2018-Нюз Фронт.

Професионалните путинопредатели по навик запяха единствената си песен. Този път тя звучи така » Путин предаде кюрдите».

Виж ти! А кюрдите били съюзници на Русия или как? И от кога?

 

 

През цялото това време, докато върви противостоянието в Сирия, кюрдите получаваха американско оръжие и пари, обучаваха се от американски военни съветници, изпълняваха американски инструкции и изведнъж, опа-на- изненада!

Да не би Москва да им е внушавала идеите за » Велик Кюрдистан» или за «независимост»? Може би дори същия този «Кюрдистан» като нова държава, да е възникнал на картите в руския Генщаб?

Не, Кюрдистан беше измислен още преди 10 години,( а може и повече ) в Пентагона.

За да се убеди някой в това, е достатъчно да се вдигнат архивите на публикациите от «StratFor», посветени на Близкия Изток- там в прав текст Фридман оглася американските планове по прекрояването на страните в региона.

 

Може би Москва е подбуждала кюрдите спешно да заемат нефтоносните региони в Сирия, за да не останат под контрола на Асад и на руските ВКС? Направо така им е казвала » Давайте, превземайте, да могат после американците там нелегално да точат нефт», а?

Както гласи една мъдра реклама, » По-добре е да дъвчиш понякога, отколкото да говориш».

Представителите на Русия ясно и в прав текст колко пъти повтаряха на кюрдските групировки » Преминете в подчинение на централното командване на  сирийската армия», » връщайте се в юрисдикцията на законното правителство на Сирия».

Но кюрдите се бяха наслушали на американски обещания и с викове » Хамерика с нами! » скочиха на ръжена. Руснаците вдигнаха рамене и продължиха да се занимават с техните си работи. И на сцената излезе Ердоган.

 

Когато турските танкове започнаха да обстрелват Африн, какво направиха американците? Заявиха » А никой нищо не им е обещавал на кюрдите » ( някъде даже ми e останал скрин шот на постта в Тwitter на един високопоставените чиновници на Държавния департамент по темата). Така че, КОЙ ги е предал кюрдите?

За Русия ситуацията се получава повече от добре. Турската авиация в рамките на операция » Маслинова клонка» обстреляла американското летище Миннинг, който САЩ използваха за прехвърляне на оръжие на кюрдите.

И какво трябва да прави Русия, когато две страни на НАТО стрелят една в друга? Аз бих си седял в шезлонга например със стерео-очила и пуканки и бих казал » А няма да се сбиете, аз не съм подстреател».

А тук ето ти и  още свежи новини.

Както ни съобщава прес-службата на Белия Дом, президентът на САЩ Доналд Тръмп в хода на телефонния си разговор с турския си колега Реджеп Таип Ердоган призовава Анкара да не предприема действия, способни да провокират конфликтна ситуация между турските и американски сили.

Тръмп също така » призова Турция да постигне деескалация, да ограничи мащабите на военните си операции и да избягва жертвите както сред мирните жители, така и увеличаването на броя на бежанците и прехвърлените лица».

 

Турците от своя страна съобщиха, че » Президентите на Турция и САЩ са обсъдили по телефона операцията в сирийския Африн. Руският президент е информирал Тръмп, че целта на операцията е осигуряване на национална сигурност на Турция и почистване на Африн от терористи. Той призова САЩ да сложат край на военната подрепа на терористичните организации РПК, PYD и YPG».

И буквално няколко часа след този мил разговор турските ВВС нанесоха масиран бомбен удар по град Манбидж, контролиран от кюрдската групировка YPG.

Ливанските медии информират за най-малко двама загинали американски военни съветника.

И с това Ердоган нагледно демонстрира, на кой пръст си върти всичките призиви на Вашингтон. Това не вие Янукович, да кажеш.

Можете да ме сметнете за циник, но докато Турция воюва с американски прокси ( а кюрдите станаха такива, когато легнаха под Вашингтон), при това периодично избивайки известно количество US Army, аз ще стоя отсрани, стараейки се да сдържа, доволната си усмивка ( но не много доволна) и периодично да възклицавам » Ай-ай-ай» Какъв ужас само! Може ли такова нещо? Продължавайте».

 

P.S.

А кюрдите…кюрдите избраха лоша компания. А това никога не свършва добре.

Автор: Александър Роджърс

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;