Какво би се случило, ако икономистите спрат да се слушат помежду си и вместо това започнат да изличат уроци от «Ана Каренина?»

Това, както твърдят Мартон Шапиро, президент на Северо-Западния университет, и Хари Сол Морсън, преподавател по изкуства и хуманитарни науки в същия университет, трябва да бъде направено от икономистите.

«Считаме, че икономическата наука може да си изясни много, ако разшири своите перспективи, ако икономистите започнат да взаимстват знания от други дисциплини, особено от тези, които си имат работа с културата и особено — с голямата литература», каза Морсън по канал  CNBC.

«В същото време икономиката може да се превърне наистина в пълнокръвна и  важна дисциплина, ако имаме малко повече смирение и бъдем малко по-малко горди, тогава бихме могли съществено да завишим ефективността», добавя Шапиро.

Двамата професори искат икономистите да разберат, че е важно да се отчитат културните фактори при разработаката на икономическите прогнози или приемането на икономическите решения.

«Икономистите мислят, че тяхната дисциплина е точна наука, от рода на нютоновската физика. Те считат също, както и физиците, че не трябва да четат романи», казва Морсън.

«Но всъщност, това не е точна наука. Икономиката може да научи много от нас, но на нея й трябва малко повече смирение и умение да се изличат уроците от това, на което ни учи голямата литература».

В своята книга   «Cents and Sensibility» Морсън и Шапиро изострят вниманието върху реалните икономически ситуации, които вероятно биха били по-добре разрешени, ако се разбираха и осъзнаваха културните фактори.

За Морсън, санкциите, въведени срещу Русия през 2014 година, заради действията в Крим, са пример за безсмислено икономическо решение.

Икономистите не са прогнозирали ответната реакция на Путин върху санкциите, а биха могли, ако повече разбираха руската култура, казва той.

«Какво направи Путин? той удвои залога.

«Вие ни стоварвате санкции, ние ще наложим още по-големи санкции. Вие смятате да ограничите импорта, ние ще го ограничим още повече».

В стандартния икономически модел това няма никакъв смисъл.

Но руснаците са склонни да мислят, че хората съществуват заради славата на държавата, хората живеят и умират, но Русия остава.

И това е нещото, които действително има значение.

Ако бяхте чели руска литература, то бихте видели, че това е национално възприятие, което не съответства на икономическия модел, според който биха се държали американците или англичаните, но това действително има пределно ясен смисъл от гледна точка на руснаците».

В книгата   «Cents and Sensibility» Морсън и Шапиро използват знаменития меморандум на Световната банка от 1991 година като илюстрация на това колко НЕПРАВИ могат да бъдат икономистите.

«В меморандума беше казано просто, че опадъците, натрупващите се в Западна Европа, в Източна Азия и в Северна Америка, трябва да се изплащат в такива места, в които хората умират средно на 50 години, а не на 70, и почти нямат образование», казва Шапиро.

«Подобен подход показва моралния банкрут и безумието на икономическата наука».

Морсън казва:

«Това е този вид безумие, което получавате, когато мислите от гледна точка на вашата собствена дисциплина и НЯМАТЕ предвид други съображения, например — етични норми или дори гледната точка на странични хора».

Описвайки моралната отговорност на икономистите за правилността на техните прогнози и решения, Шапиро казва, че икономистите «не са в състояние да вземат и да използват икономическите принципи в нито една страна.

«Ако вземем политиката, историята, религиозните различия, ако четем литературата, то тогава вероятно ще се появят правилни представи за това, какви са различните реакции на хората по света», казва той.

«Колкото по-скоро икономистите се поставят за цел подобряването на човешкия живот, толкова по-скоро те трябва да заработят върху идеите на справедливостта и морала, които наистина имат отношение към дадения въпрос, но спрямо които икономиката няма инструменти, за да работи», добавя Морсън.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;