Британия реши да разори Русия с «царските дългове». Измислиха как за пореден път да поживеят на чужда сметка.

Кой е Джо Бул?

Това е символ на британското високомерие, безпринципност и наглост, а също на чисто британските афери от най-подлярски и отвратителен вид.

Също символ на многовековния британски колониализъм.


Английската PriceWaterhouseCoopers заяви, че ще предяви претенции към Русия за връщането на «царските дългове».

Компанията, представляваща интересите на няколко британски банки отказват да признаят съветско-английското споразумение от 1986 година за регулирането на дълговите спорове.

Британското Министерство на финансите фактически зае подобна позиция, твърдейки, че през 1986 година споразумението «не позволява да се лишат физически лица, дори получили компенсация, от правата си да имат дългови искания».

Изявлението, които потвърждава всъщност декларацията на PriceWaterhouseCoopers, беше разпространено сред СМИ без никакъв конкретен подпис. Беше посочено — «от името на министерството».

Явно се страхуваха, че някой ще вземе и ще се зарвди в историята на произхода на «царските дългови задължения» и ще плисне цялата истина за тях на повърхността.

Ще разкаже, че всички тези «царски дългове», появили се още при цар Александър II, се отнасяли за т.нар. «жп треска», фактически имат криминален елемент.

Работата е там, че тези държавни облигации се издавали от акционерните компании в качеството си на гаранции за обезпечаването на печалбата от изграждането на жп пътища. Но тези акционерни дружества не изградили никакви пътища. Били създавани с друга цел.

На практика това били обикновени финансови пирамиди, които вземали правителствени кредити, разпределяли ги между акционерите, а след това обявявали банкрут.

При това кредитите, които им давала държавата, предварително били взети от британски и френски банки при крайно високи проценти.

Стопани на същите тези акционерни компании в 80-% от случаите били лица, свързани с британски, френски или белгийски банки.

За да избягат от данъци и от криминално преследване стопаните поставяли подставени лица — най-често чужденци.

Потомците на тези подставени лица днес искат от Русия да им плати жп държавните облигации.

Всъщност, Великобритания е страната, която дава на света финансовите пирамиди.

През 1840 годни във Великобритания с активното съдействие на банките възниква спекулативен балон, който историците наричат «жп манията».

Тук, както и по-късно в Русия, се създавали фиктивни акционерни компании, уж за изграждането на жп пътища.

Веднага им били отделяни държавни кредити, а акциите им се разпространявали сред всички желаещи.

След това банките измъквали всички средства от тези компании, след което ги банкрутирали.

А обикновените акционери оставали с нищо неструващи хартийки в ръце.

Никой нищо не компенсирал — нито тогава, нито днес.

В онзи момент в Англия учил потомъкът на шведи и руски дворяни Павел фон Дервиз Връщайки се в Русия и заемайки се с предприемачество, той впоследствие подсказал на министъра на финансите тези технология. По-късно фон Дервиз пише:
«Въртях се в кръговете на крадците, които не попадаха на скамейката на подсъдимите…».

В резултат от бреговете на Тъмния Албион на руска почва пристига пирамидата.

Но за разлика от Англия, руското правителство вземало кредити не от руски, а от чуждестранни (британски) банки.

И кредитите били дадени, но при фантастично високи проценти.

След това, както и във Великобритания, правителството дало парите без всякакви проценти на компании, които представлявали всъщност финансови пирамиди и чийто учредители били британци.

После тези компании изчезнали.

Нито пътища.

Нито пари.

А кредитите с фантастичните проценти трябвало да се връщат.

Независимо от това, че Русия погасила всички кредити, очевидно сега с помощта на тази стара афера искат да спечелят повторно.

Без всякакви колебания и срам  PriceWaterhouseCoopers настоява Русия да заплати своите дългове, оформени на същите подставени лица, за които ви разказахме по-горе.

Но на езика на наказателното право това се нарича «фиктивна предприемаческа дейност» и «финансово мошеничество».

В Наказателния кодекс има конкретен член за този вид дейност.

При наследника на Александър II Александър III, който забранил дейността на жп акционерните компании и аферите в транспортния отрасъл, всички тези псевдо акционери тихичко мълчали, страхувайки се от наказание.

Те мълчали и при Ленин, и при Сталин.

Съветското правителство тогава било готово да погаси «царските дългове», но само при условие, че съветската държава получи компенсация за нанесения материален ущърб от чуждестранната интервенция в годините на Гражданската война.

Видимо британците днес са решили, че миналото вече никой не е в състояние да го разрови.

Петя Паликрушева за News Front

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;