«Университетът в Хартум дава степента „почетен доктор” на турския президент Реджеп Ердоган за това че е, „знаменосец на утвърждаването на демокрацията в неговата страна и защитник на правата на жените”

В светлината на бушуващия между Турция и ОАЕ скандал за ролята на Фахредин паша, последния османски валия на Мекка към населението на града и историческите паметници, изнесени от него в Анкара и Истанбул, турският държавен глава прави едноседмично посещение в Африка (Судан, Тунис и Чад). Трите държави са основни реципиенти на турска финансова помощ по линия на небезизвестната турска агенция за сътрудничество и развитие TIKA. Очевидно събитията около Йерусалим, различните позиции на отделните ислямски страни към тях разпалиха отново конкуренцията между държавите, спорещи за лидерство в 57-членната Организация за ислямско сътрудничество (ОИС).

Неоосманизмът и подкрепата за движението на Мюсюлманските братя, демонстрирани от настоящото турско ръководство, се натъкнаха на силната реакция на някои държави от Персийския залив. Атака, на близкия до властта в Риад вестник „Иказ” срещу посещението на Ердоган в Судан, говори индиректно за оценката на саудитските власти за него.

Авторитетната саудитска медия припомня факти от борбата на суданците срещу османо-турския завоевател на Судан Исмаил паша, син на владетеля на Египет и васал на турския султан Мохамед Али паша.
Очевидно с още по-голямо безпокойство се отбелязва факта, че суданският президент Омар ал Башир (търсен от 8 години от международния съд в Хага за военни престъпления) е „определил” на Турция второто по значение пристанище в страната – остров Саукин.

Пред двустранен бизнес форум в Хартум Ердоган разказва, че е поискал от ал Башир острова „за реконструкция в този вид, в който е бил някога” и за временно административно управление (не се казва колко дълго). Суданският лидер е казал: „да”.

Ердоган казва, че има и анекс към споразумението, за който на настоящия момент няма да говори.
Специалисти припомнят, че Саукин е бил седалището на турския валия за региона на южно Червено море през периода 1821 — 1885. Там е имал голям османски военен контингент, чиято основна задача е да пази областта Хиджаз, сега западната саудитска провинция, в която се намират двете ислямски светини Мека и Медина, от нападения от Червено море.

Разстоянието между Сауакин и Джедда, възприето като пристанището на Мекка, е 334 км, а по права линия, между бъдещата временна турска административна управа в Судан и Мекка е 366 км. Ердоган е наредил турските богомолци за Мекка вече да пътуват през Сауакин, а не през Риад.

Новите реалности в южната част на Червено море, в непосредствена близост до ислямските светини Мекка и Медина, няма как да не повишават напрежението в Близкия Изток и да не изострят саудитско-турското съперничество.

Възможно е турското присъствие в тази арабска страна да не остане само „административно”, тъй като паралелно с политическите срещи на Ердоган се е провела среща на тримата началници на генералните щабове на Турция, Судан и Катар. Всичко това става на фона на покана на престолонаследника на ОАЕ бен Заиед към палестинския президент Махмуд Абас да се разграничи от действията на Ердоган и вероятната готовност на Южен Судан да премести посолството си в Йерусалим.

Вероятно завоят на суданския президент към Турция, често менящ външнополитическите си ориентации по финансови причини (било то към Иран, било то към Саудитска Арабия) се дължи на някои обстоятелства при провеждането на срещата на високо равнище, проведена в Риад на 20-21 май 2017 г. Тогава Омар ал Башир се отзова на поканата на крал Салман за среща на лидерите на ислямските държави. Когато обаче срещата се превърна в американо-ислямски форум, т.е. към 42-мата лидери на страни-членки на ОИС се присъедини и президентът Доналд Тръмп, тогава домакините помолиха ал Башир да се оттегли.

Африканската политика на Анкара е много активна, реализирана преди всичко чрез благотворителните действия на TIKA. В някаква степен тя прилича на тази на покойния вече либийски лидер Моамар Кадафи.

Обикновено, последният посещаваше някоя бедна африканска държава, произнасяше реч, наситена с ислямистки емоции, откриваше джамия и оставяше някой по-впечатляващ чек на местния управляващ лидер. В тази светлина дори имаше държави (Сомалия, Того), които изявяваха желание да се провъзгласят за втората джамахирия. Ако обаче Кадафи имаше чисто регионални (африкански) амбиции, то тези на Ердоган са видимо надрегионални.

Той се опитва, както да трупа подкрепа в ОИС за сметка на Саудитска Арабия, така и чрез съюзяване с различни регионални (Катар) и световни играчи (Русия и Китай) открито да конкурира САЩ в ООН.»

Владимир Чуков, професор, арабист

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;