21 век ще е време на жестока борба за бъдещето, когато цели държави, етноси, култури безпощадно, без никакви сантименти ще бъдат изтрити с гумата на Историята

В тази борба ще оцелеят и ще победят само социалните системи, сплотени от единен ценностен код, които са с минимална социална поляризация и с висок процент носители на знанието. Олигархичните системи няма да оцелеят в тази битка, тяхната участ е да се превърнат в икономически тор за силните. А и какво друго заслужават?!

• За по-голямата част от човечеството този „нов свят“ ще се превърне в новите „тъмни векове“

— Накъде отива светът, г-н Фурсов, каква е картината на бъдещето?

— Светът стремително върви към края на капитализма. А от него не остана чак толкова много: на практика пазар вече няма, има глобални монополи; държавата отмира; гражданското общество се свива; политиката се превръща в комбинация от административна система и шоу бизнес; парите загубиха много от функциите си и най-вече престанаха да са пари; европейците изгубиха една от най-важните си основи – етиката на труда.

Капиталът почти изцяло успя да изяде труда, вследствие на това самият той вече не може да бъде капитал.

— Кой изгражда новия свят?

— Едновременно текат два процеса: разрушаване на стария свят и оформяне на новия.

Капиталистическата върхушка руши стария капиталистически свят, защото поне занапред той не й е необходим. От средата на 70-те години на 20 в. върви демонтаж на капитализма. Той като че ли „пътува“ към „додемократичното си минало“, към епохата на „желязната пета“ и Остиндийската компания, предшественици на днешните транснационални корпорации, само че много по-безцеремонни от сегашните.

Свиването на прогреса е всъщност начин за създаването на нов свят от световната върхушка. За по-голямата част от човечеството този „нов свят“ обаче ще се превърне в нови „тъмни векове“ – само че да не се бърка със Средновековието, започнало през 9 в. с разпада на империята на Карл Велики. „Тъмните векове“ са всъщност времето между средата на 6 в. (окончателно спира да работи системата на римските акведукти; 476 г., бележеща края на Римската империя, е фалшивка на римските жреци, които по този начин подчертават собствената си значимост и роля) и средата на 9 в.

Тъмните векове наистина са епоха на мрак и кръв, за разлика от набеденото от дейците на Ренесанса и особено на Просвещението (манипулатори от типа на Волтер)

Средновековие, което е една светла епоха до началото на 14 в. Новите тъмни векове са времето от 14 до 17 век, чиято фасада —  Ренесансът, е колкото привлекателна, толкова и фалшива.

— Има ли алтернатива западният модел на бъдещето (т.е., новите тъмни векове)?

— Засега е трудно да се съзре такава алтернатива. Днес най-важното е да не допуснем осъществяването на проекта тъмни векове, а после ще видим.

Алтернативата е съпротива на глобалния дневен ред, т.е. на варварското намаляване на земното население, на разрушаването на държавата (суверенитета), на семейството, науката, образованието, здравеопазването, което Майкъл Мур нарича здравепогребване.

— Има ли възможност да се върнем на пътя на развитие, по който планетата тръгна преди 50-60 години?

— Едва ли, връщане и реставрация са невъзможни в историята. Невъзможно е да се повтори уникалната епоха 1945-1975 г. — скока на човечеството в бъдещето, начело със СССР, изкуствено прекъснат от затъпялата съветска номенклатура и пресметливата върхушка на капиталистическия свят. Съветската върхушка плати с разрушаването на СССР заради този ситуационен съюз.

— Може ли да върнем на хората увереността в утрешния ден, надеждата и оптимизма?

— Оптимизмът е духовно състояние на силните и устремени хора, които умеят не просто да променят обстоятелства, но и да ги създават. Оптимизмът не е лек, но е радостен труд, обикновено въпреки съдбата.

Оптимизмът нито се дава, нито се подарява, нито се връща, той се ражда в борбата. Разбира се, има биохимична (генетична) основа на оптимизма, но също така той е и социална функция на здравото общество. Достатъчно е да сравним съветското общество от средата на 30-те до средата на 60-те години („Нам нет преград на суше и на море“ (1), „Мъглявината на Андромеда“ (2) и много други) със съветското общество от 70-те-80-те години — уморено, цинично, саркастично и безрадостно. И това при положение, че през 70-те години животът стана по-комфортен, по-лек и по-сит; страхът изчезна, а щастието така и не настъпи.

Андрей Фурсов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;