Полша показа истинското си лице към Украйна

«Ние сме повече от съседи, ние сме приятели, които продължават да работят заедно за по-добро бъдеще», това нееднократно заявяваше Порошенко за Полша.

Едва ли, обаче, полското отношение към Украйна е същото.

Наричайки се «основен адвокат» на Украйна, предлагайки на властта да забрави всички стари обиди и да се съсредоточи върху развитието на сътрудничеството, Варшава се опита да спечели политически точки и да укрепи позициите си в Европейския съюз.

На полската върхушка не й пука за какъвто и да е положителен диалог с Украйна.

Маршът на националистите, провел се във Варшава на 11 ноември, под лозунга «Лвов е полски», яростните побои над украинци, които вече се превърнаха в традиция в полската държава — нямат нищо общо с декларираните от Варшава добросъседски чувства.

Пребитите украинци в Полша са многобройни.

Клетвените обещания на полската върхушка, че ще накаже извършителите, не бяха изпълнени.

Оставката на главата на правителството и на някои министри, са само реверанс към Запада, който бе възмутен от случващото се «цивилизованата европейска страна».

Това не бе осъдителен акт за усмиряване на украинофобите.

«Не можем да отговаряме за действията на всеки човек», заявиха полските власи, като с това прехвърлиха цялата отговорност на народа.

Всъщност Варшава подкрепи пламъка на ненавистта.

Наа 22 юли 2016 година Полският Сейм след продължителни преговори и «колебания» призна за геноцид масово убийство на поляци, които, според Варшава, е било извършено от украински националисти на територията на Воли, Източна Галиция и югоизточните воеводства във II Полска Република в периода 1939-1945 години.

«Проектът за резолюция на Съвета за сигурност на ООН за признаването на геноцид над поляците, извършен от украинските националисти в годините на Втората световна война» — това е факт.