Много подвизи са извършени по време на Втората световна война, има и такива, които граничат с фантастиката.

Бягството на съветските затворници начело с Михаил Девятаев от свръхсекретния обект чрез бомбардировача «Хенкел», натъпкан с уникална апаратура за Оръжие за Възмездието, е едно от тези чудеса.

.Бурлай А. П. «Земля родная (Подвиг лётчика М. Девятаева)». 1961 г.
Организатор на групата бегълци е Михаил Петрович Девятаев.
Той посрещнал войната със званието старши лейтенант на изтребителна ескадрила.
Към лятото на 1944 година летецът Девятаев извършил 180 полети, свалил 9 самолети, 5 пъти бил свалян, воювал в дивизията на А. Покрешкин, бил опитен пилот.
На 13 юли 1944 година неговият самолет бил свален, а той се оказал в немски плен.
От лагера, заедно с група другари, Михаил организирал бягство, но бегълците били хванати.
Някои били разстреляни, участта на останалите не била по-добра — те заедно с Михаил се оказали в лагера за смъртници Заксенхаузен.
Надежда да оцелеят в нечовешките условия на немския лагер нямало, но съдбата помогнала на летеца: фризьорът заменил без да иска на дрехата му нашивката «смъртник» с «наказан». Така се появила възможността летецът да попадне в друг лагер, с по-малко строги условия.
Михаил Девятаев
Михаил Девятаев

С нашивката се променило и името му, сега той вече бил учителят Григорий Никоненко, който бил изпратен на остров Узедом (нем. Usedom)  за обслужване на изпитателния полигон Панемюнде.

Именно тук се провеждали изпитанията на уникалното «Оръжие на Възмездието».

Програмата била ръководена от Херман Гьоринг, затова полигонът носил името «Резерватът на Гьоринг», а затворниците го наричали «Островът на Дявола».

Всички разбирали, че работещите в този секретен обект ще бъдат ликвидирани след завършването на програмата, т.е. след създаването на уникалното оръжие.

Учителят Никоненко бил в аеро-групата.

По ирония на съдбата, а и за да покаже превъзходството на арийската нация над «варварите», немски летец, бидейки в радостно настроениe, на шега показал на пленника Никоненко-Девятаев как да се сдобие със самолета «Хейнкел».

Тогава в Михаил се зародила надеждата аз бягство.

Подбирайки надеждни хора, той създал екипаж за бъдещото бягство.

Защо бил избран тежкият бомбардировач «Хейнкел», а не лекият изтребител «Месершмит»?

Пленниците забелязали, че бомбардировачът по-често се вдига в небето и е в постоянна бойна готовност, плюс това бил в пълна изправност. Руснаците проучили графика на работа на летището.

Немецкий бомбардировщик Heinkel He 111 в полёте
Немският бомбардировач Heinkel He 111 в полет

На 8 февруари 1945 година било планирано бягството. Не минало и без маскарад. Иван Кривоногов с удар обездвижил войник от охраната.Пьотр Кутергин се преоблякъл в дрехи на часови и повел «пленниците» към самолета.Цялата операция продължила 21 минути.21 минути надежда, отчаяние и смъртна опасност.Но те все пак излетели, избягали от преследвачите, рискувайки живота си, и под огъня на съветските зенитчици кацнали с многократно уцеления бомбардировач.Едва ли можете да си представите какво се случило на немския остров — обектът бил супер секретен, там бил и личният бункер на Хитлер. А от същото това супер секретно място избягали руснаци, при това с един немски бомбардировач…Немците считали, че това са извършили военнопленниците англичани, но при преброяването се изяснило, че липсват съветски пленници, че начело е бил Никоненко —  военният летец Михаил Девятаев от изтребителната дивизия на Александър Покришкин.Хитлер разглеждал случая като кражба на секретното оръжие, затова започнал да счита Девятаев за личен враг.

Снимок стартового стола в Пенемюнде, 1943
Панемюнде, 1943 година
Подвигът на съветския летец се състои не само в бягството от немския лагер, но и в това, че откраднатият тежък бомбардировач бил оборудван с апаратура, на базата на която съветските учени разработили военни прибори, превърнали се в най-добрите в света.
След завършването на проверката от спецслужбите на СССР Девятаев активно сътрудничил на учения Сергей Каральов.
На 15 август 1957 година Михаил Девятаев получил званието Герой на Съветския Съюз.
Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;