15 януари 2018 -Нюз Фронт.

За много години, българи! Честито! След 13 века славна история, вече славно забравяме кои сме, наперено дъвчейки европейска дъвка. Ще се гордеят ли с нас онези, които някога са легнали в земята ни, които са се борили за езика и вярата ни, за достойното ни име? Спомени…спомени и европейска дъвка за нова година. Посрещаме 2018 като Член, не просто като държава самостоятелна с традиции и многовековна култура- като Член!!! Европейски член, който председателства. Ах какво достижение, да ни завиди Васил Левски…

Днес Турция ни вдига църква, и ние се радваме, брей, доживяхме, не напразно вдигнахме толкова джамии, а за църкви забравихме. Но сме член. И ще ни огрее «Северен поток» или «турски поток», ако железобетонни гаранции даде Европейската комисия, тая дето ни забрани » Южен поток». Ах,колко сме послушни, в името да сме член. Такова развитие, да се чудиш как ще записваме в историята си…

Истанбулска конвенция за награда, за всичките ни усилия. Заслужено.

 

Поетите ни и свещениците мълчат.В потрес. Оглушително кънтят гласовете на актьори, назначени по повод членството.

Кой работи като министър, кой като опозиция, и всички гледат да се надплюват, да хвърлят безумни обвинения един в друг, за да играят усърдно членството. Е, доживяхме.

А ние като публика, по балкански им се присмиваме, подхващаме тяхната песен,  с неразбираемо за чужденците чувство за хумор, по нашенски…и гледаме острани.

Гледаме, как ни дават дъвка с косъм, и как дъвчем, за третия пол. Ние, потомците на онази славна България, която днес е Член.

Ех, да имахме и ние държава…А?Да имахме гордостта да отстояваме националните си интереси и честтта.Щяха ли тогава да ни предлагат дъвки, и да искат да учат децата ни за третия пол? Щяха ли да влизат в къщата ни ( разбирай България) с кални обувки, и да нареждат стаите по техен вкус.

Пред прага на великата и многоизстрадана победа на Освобождението, ние днес дъвчим дъвка за третия пол, играейки чужда игра, и докато тече политическа надпревара по партийно надплюване, ние се правим, че ни харесва.

Готови ли сме да пожертваме България? И кой министър от всички ще запиши името си в тази съвременна история? Едва ли? Та и сега няма значение как се казват, щом държавата ни днес е член. А 13 века се казва България.

Разкажете това на децата си.

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;