Майорът от танковите войски на САЩ Бил Ненс, доктор по история от Университета в северен Тексас и преподавател във Военната академия пише следното на база своя трактовка на исторически събития и по повод бъдещи военни действия между САЩ и противника му.

Бил Ненс признава, че САЩ и техните съюзници през 1944 година, макар и да са имали очевидно преимущество в авиацията в западна Европа, независимо от това немците на база на своите организационни решения са успели да потушат огневата мощ на англо-американските войски.

В изложението на американския военен НЕ се говори за СССР.

Не се споменава нито дума.

Все едно разгромът на Третия райх се е случил от самосебе си, а Хитлер се е застрелял от угризения на съвестта.

В тази връзка е добре да си спомним как самите немци са оценявали своето организационно-технологично предимство.

Един от най-авторитетните експерти по «руската кампания срещу Вермахта» Ейке Миделдорф, кадрови фашистки офицер, цитира доказателства, че иновациите в оптическото приборостроене, които са били използвани от немската армия, са били причината за тежките загуби на Червената армия в началния етап на войната.

В частност, съветските командирски блиндажи, гнездата за картечници, възлите за връзка, артилерийските оръдия и т.н. — всичко това бързо и ефективно било унищожено от немската артилерия на база на определянето на целите от уникалните за онзи момент постове за визуално наблюдение, позволяващи да се коректира огънят на разстояние 7-10 км.

По такъв начин оптиката и точната артилерия — а не танковете и самолетите — били най-опасното оръжие на Вермахта през 1941 година, твърди Ейке Миделдорф.

Изглеждало, че нищо не може да се противопостави на фашистките снаряди, въпреки мъжеството на бойците от РККА.

Но се намерил един съветски командир, който разбил удобната за немците картина на войната.

Той заповядал да се изровят окопи на обратния скат на хълмовете извън видимостта на наблюдателните постове на фашистите.

Скоро тактиката на обратните скатове получила широко разпространение сред редиците на РККА.

«Ако през лятото и есента на 1941 година немците по време на преследването успявали да обкръжат и унищожат руските войски, който нямали боен опит и тактически били слабо подготвени, то боевете в началото на зимата на 1941 година показали, че руснаците вече са овладели методите за водене на отбрана», констатира Ейке Миделдорф.

Във втората половина на войната вече Вермахтът се учил от Червената армия — как е правилно да се организира отбрана, за да се намалят загубите от огневата мощ.

«Независимо от нашата сила (на англо-американската артилерия и авиацията) немците ефективно използвали релефа на местността, заставяйки съюзниците със съществено закъснение да провеждат кръвопролитни настъпления от октомври 1944 година до март 1945 година», прави изводите си Бил Ненс.

Според него, само пет години след края на Втората световна война вече китайците използвали тези методи по време на Корейската война, минимизирайки предимството на американското командване във въздуха и по отношение на огневата мощ, превръщайки правилно планираните сражения в масов бой на пехотата.

Така военната история показвала, че никой не знае по какъв сценарий ще се води войната, ако тя започне.

Американската концепция за мигновен глобален удар не е направена на базата на средносрочен конфликт.

А ако противникът не изгуби своя потенциал или се възстанови достатъчно бързо, задава въпросите си Бил Ненс.

Тогава армията на САЩ няма да имат вече техника, а войниците — мъжество, за да се защитават.

Ако руснаците не вдигнат бялото знаме още в първия ден, то във втория това ще се наложи да направят американците, казва американският майор.

Впрочем, Пентагонът счита мнението на Бил Ненс за любопитно, но за погрешно, дори за вредно.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ;