В българското политическо пространство не е спирала да се разнищва темата «Колко лошо са живели българите по време на социализма».

Периодично в последно време се говори и пише за великите постижения на съвременна капиталистическа България, за грандиозните успехи на Борисов на международната арена…

Но всички защитници на капиталистическа България незнайно защо забравят да съобщят за постоянния ръст на цените.

Ако все пак някой се осмели да засегне темата, то говори в смисъл, че «ах, колко е добре да има ръст на цените — това е признак на засилваща се икономика и тържество на пазарната икономика».

Често в спомените на защитниците на капитализма се споменава за липсата на банани и Кока-Кола на масата на социалистическите хора.

«Посрещахме Нова година със семейството, родителите ми си спомниха, че в социалистическо време само на Нова година е имало на масата банани, портокали и Кока-Кола…», пишат привържениците на капитализма.

Мисля си по този повод следното: а защо споменават само за бананите, портокалите и Кока-Колата, защо не говорят например за мобилни телефони или за плазмени телевизори?

В България има вече около 30 години капитализъм, а все още никой не е произвел мобилни български телефони и плазмени телевизори?

А понеже заговорихме за хранителни продукти, може би трябва да попитаме от какво правеха храните по време на социализма и от какво ги правят сега?

Дори няма да споменаваме, че по време на социализма  нямаше проститутки, наркомани, олигарси, педерасти…От последните имаше, но бяха тихи.

По време на социализма нямаше «слуги на народа» със заплата десетки и стотици пъти превишаваща средната в страната…

Може би громителите на социализма са забравили да се оплачат и за липсата на секс-шопове, суши-барове и трети полове…

Социалистическа България я няма вече повече от 26 години.

Но почти всяка сутрин десетки анализатори, платени блогъри и прочие…слуги на капитала громят с всички усилия:
— при социализма нямаше нито обувки, нито дрехи…

И това се казва понякога във връзка с ограничените стоки в магазините тогава.

Ок, считайте, че ходехме като папуаси — по пети и с набедрени превръзки.

Да, трудно е да си представи човек, че такава яростна борба може да се води с покойник, погребан преди четвърт век.

Но логиката е и друга: ако продължават да те бомбардират, значи продължаваш да си жив.

Пък дори само идейно.

Излиза, че идеята за социализма е по-мощна и по-жива от всички днешни капиталистически папуаси.

Венсеремос!

Петя Паликрушева

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;