Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън вероятно счита, че във външната политика всичко е наред, но редакционната статия на  The New York Times илюстрира обратното: САЩ вече нямат лостове за натиск по много най-важни световни въпроси.

От Северна Корея до Китай, Русия и Близкия Изток американските цели са ясни, но администрацията на Тръмп няма надежден план за тяхното постигане.

Статията е на проф. от Харвардския университет Ной Фелдман «Тилърсън не иска да признае, че САЩ нямат влияние на световната арена», публикувана е на 28 декември от агенция  Bloomberg.

Да започнем със Северна Корея. Тилърсън заяви, че конфронтационната стратегия на президента Тръмп е сработила, защото провокативните ракетни изстрелвания на Ким Чен Ун позволиха на САЩ да лансират три резолюции за санкции в Съвета за сигурност на ООН.

Но, първо, провокациите на Ким биха предизвикали международна реакция, дори ако Тръмп не бе нагнетявал обстановката със своята оскърбителна риторика.

Второ, резолюциите едва  ли ще помогнат да се намали ядрената заплаха от страна на КНДР или да се промени поведението на Ким.

Ядрената програма на Северна Корея е налице, за да защити съществуването на режима там.

Отказът от ракети просто ще отслаби режима — и Ким знае това.

Севернокорейският режим вече е приучил гражданите си към лишения, но жителите на КНДР продължават да оцеляват дори при новите санкции. Истината е, че влиянието САЩ и международната общност за Северна Корея си остават слаби.

Нещо повече, Тръмп не постигна прогрес и в отношенията с Китай, който сам по себе си има достатъчно икономическо влияние, за да притисне Северна Корея. Тилърсън признава, че Китай може и трябва да направи повече, за да окаже натиск върху своя упорит съюзник.

Китай няма интерес от разпада или значителното отслабване на Северна Корея, която е нужна на Пекин в качеството й на буфер срещу американския съюзник — Южна Корея.

И едва ли има някаква вероятност да се промени това.

Тилърсън описа правилната диагноза на проблема:
«Възраждането на Китай като икономическа и военна сила изисква внимателно обмислените действия на Вашингтон и Пекин».

Можем да се опитаме да сдържим военния ръст на Китай или да ограничим неговото икономическо влияние върху регионалните алианси, такива като Транстихоокеанското партньорство. Можем също да приемем ситуацията и за започнем да поощряваме участието на Китай в либералния международен ред.

Но Тръмп не избра нито един от гореизброените пътища и не предложи никаква алтернативна стратегия…

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;