«Жив съм. Храна няма. Не знам как да се измъкна оттук. Дойдоха американците и разговаряха с всеки жител — предложиха ни да влезем в партията «Ар Рай» и да се борим с Ал Асад. След това ни обещаха храна и комфортни условия за живот. Единици се съгласиха».

Не толкова отдавна успях да разговарям с човек, който поддържа отношения с чичо си, оказал се по волята на съдбата в лагера за бежанци «Ер Рукбан».

Али (името е измислено с цел безопасност) се оказал в лагера, защото избягал от войната, попаднал случайно в лагера.

В едно от сраженията около Алепо изгубил лявата си ръка, сражавайки се в редиците на правителствената армия срещу терористите. Но другарите му от Йордания му обещали да му помогнат за протеза и го поканили при себе си.

Седнал в стария джип и се опитал да се добере до Аман. Но на няколко десетки километра от йорданската граница машината му била обстреляна от терористи, всички в колата били измъкнати, джипът бил захвърлен, а хората били отведени в неизвестна посока.

След няколко дена се осъзнал и разбрал, че е в лагер за бежанци Ер Рубан.

В медиите на всички възможни езици можете да намерите материали с подробно описание на живота в лагера: хората нямат никаква храна, нямат питейна вода, нямат лекарства, няма лекари….

Условия на живот в лагера са повече от ужасяващи.

Терористите от различни въоръжени отряди, преминали пред подготовката в съседната американска база, са постоянно в Ер Рукбан — изнасилват жените, пребиват до смърт мъжете.

Част от бойците не толкова отдава били нормални хора, които по трагично стечение на обстоятелствата се оказали в това ужасно място…

Отчитайки многогодишния си опит в бойните действия, роднината на моя събеседник се изхитрил в удобно време да се губи в тълпата бежанци, а и постоянно да поддържа връзка с  роднините и близките си чрез обикновен телефон.

«Чичо ми прилага хитрости, за да не го хванат охранителите в лагера, че има телефон», съобщава събеседникът.

Текстовете на последните съобщения, пристигнали от Али, приличат на стотиците други, кратките СМС-и, изпратени от йорданската граница, но те съдържат интересна информация за поредната инициатива на САЩ, която вече е извън какъвто и да е здрав разум.

«Жив съм. Храна няма. Не знам как да се измъкна оттук. Дойдоха американците и разговаряха с всеки жител — предложиха ни да влезем в партията «Ар Рай» и да се борим с Ал Асад. След това ни обещаха храна и комфортни условия за живот. Единици се съгласиха».

Следващите няколко съобщения също били посветени на създаването на ново псевдополитическо формирование. Али пише, че военните от САЩ са  били шокирани от това, че гладни хора не искали да излизат с транспаранти — защото им обещали не само подобряване на условията за живот, но и  солидно парично възнаграждение..

На какво разчитат американските политически технолози?!

Първо морят от глад десетки хиляди хора, с тяхното мълчаливо съгласие терористите насилват и пребиват бежанците…

А сега предлагат на същите тези нещастни хора да подкрепят някакъв неясен политически проект?!

Къде гледа международната общност и ООН?!

Трябва спешно да се спасят тези десетки хиляди хора, умиращи от глад на границата с Йордания — те не се интересуват от политика, на тях им трябват храна, лекарства, квалифицирана медицинска помощ, топли дрехи…

Рияд Фарид Хиджаб

News Front

Тагове: ; ;