Когато започнахме да се приближаваме до немските «Месершмити-109», баналният човешки страх се размърда в душата ми, а самата среща във въздуха се случи не така, както очаквах.

Срещу всеки от нашите изтребители влизаха в бой по пет-шест немски самолети.

Тогава поисках да се превърна в толкова малък, че да заприличам на мравка. Но друга, позитивна мисъл, веднага ми нахлу в главата — щом те са толкова много, значи се боят да излязат срещу нас лице в лице.

Немците не осъзнаваха в началото как се води бой с руснаците, разказва съветски летец.

Ето какво разказва още той.

За тяхна изненада, многократното числено превъзходство на фашистките самолети, към което  положението били вече свикнали в Полша и Франция, не предизвикало в руснаците панически ужас, а това обикновено самолетче И-16 се оказало костелив орех.

Самите съветски пилоти се оказали извънредно различни от пилотите на другите страни, които приличали на бродяги с подпухнали от пиянство лица.

Съветските пилоти при вида на немски изтребители не се хвърляли да бягат.

За германците тази война не се оказала лека и приятна разходка из руските простори.

А когато жестоката действителност засегнала всеки един от тях, им станало меко казано неуютно.

През лятото на 1941 година руснаците все още се учили да воюват.

Немците понасяли загуби, но тяхното постоянно числено превъзходство се превърнало в норма.

От Запада пристигал непрекъснат поток от самолети.

Съветските самолети и летци постепенно бивали ликвидирании, техните места на летищата пустеели.

Механиците дълго очаквали своите машини след бой, до болка гледали в небето и хоризонта.

И често от равнодушната синева все пак се появявал някой от тях, макар всички срокове за връщането отдавна да били минали.

От най-първите летци във всички ескадрили останали само четирима човека.

Заповедта да се охранява от въздуха Батайск, важен стратегически обект, била получена през есента на 1941 година.

Станцията била разположена на левия бряг на Дон.

През нея преминавали войници, въоръжение и гориво. Всичко това в непрекъснат поток вървяло към фронта, затова групите немски самолети непрекъснато се нахвърляли.

Съветските изтребители без почивка кръжали над базата като рояк врабци.

Попълненията започнали да постъпват все по-рядко, ако по-рано идвали опитни инструктори, то сега това били млади стажанти, които трябвало да бъдат обучавани и тренирани, а заедно с това трябвало да се громят немските бомбардировачи в реални бойни условия.

Неравната схватка с фашистите възниквала при всеки въздушен бой и немците скъпо плащали за всяка своя дребна победа.

Съветските войни бързо губели неопитните пилоти, само малка част от тях успявали да наберат достатъчно боен опит преди да ги свалят.

Всяка сутрин немските бомбардировачи се хвърляха върху станция Батайск, разказва съветският пилот.

Веднага след зазоряване.

А нашият полк в пълния си състав  излиташе за прихващането им.

Из разказ на летец-изтребител от СССР  1941-1945 г

Тагове: ; ; ;