Едно от главните американски издания неотдавна съобщи, че най-читаемият му материал за 2017 година е била статията за екс-президента на СССР Михаил Горбачов, в който той заявява, че светът, както по всичко изглежда, се готви за война, пише на страниците на  National Review историкът и капитан от ВМС на САЩ в оставка Джери Хендрикс.

Но, макар и самият Горбачов да изразява във връзка с това «неодобрение», няма нищо изненадващо в ситуацията — защото това е естественото състояние както на човечеството, така и във Вселената — ентропия, т.е. «постепенен процес към хаос, безпорядък», подчертава аналитикът.

Както отбелязва Хендрикс, всяка страна е принудена да харчи време за подготовка за поддържане на реда вътре в собствените си граници, да работи и за обраната от «външна ентропия», а единствената причина, поради която в СМИ в последно време все по-често обсъждат войната, е в това, че международната общност е преживяла аномално дълъг период на стабилност и мир.

Авторът споделя, че някой може да се усъмни в това, спомняйки си например за конфликтите в Ирак, Афганистан, Йемен или Сирия — но подобни аргументи са едновременно верни и неверни: правилни са в смисъл, че в отделни райони в света действително има войни, а не са верни, защото като цяло на международната арена от времето от края на Втората световна война, когато е налице «последният сблъсък и последната цивилизационна война», в света все пак се е запазила достатъчно спокойна ситуация.

Както припомня Хендрикс, двата световни конфликта, а също множеството войни преди тях, са довели до унищожаването на цели държави и до смъртта на хиляди или дори милиони хора, и всеки път са хвърляли назад развитието на цивилизацията, увеличавайки по този начин ентропията.

Човечеството незнайно защо повярвало, че изобретяването на ядреното оръжие и възможните последствия от неговата употреба са свели до нула вероятността от още един цивилизационен конфликт — но и този постулат не действа в действителността, а «такива врагове като Китай, Русия и Северна Корея се ползват от това в пълна сила», предупреждава историкът.

В частност, според Хендрикс, Пекин «лансира идеята, че населението на Китай е повече от милиард човека — а това са само пешки, които могат да се пожертват в името на първостепенното значение на Комунистическата партия», Москва «заплашва с помощта на ядреното оръжие да увеличава напрежението в името на собствените интереси», а Пхенян «е ирационален играч» — всички те пречат на «порядъчността на Запада и върху убедеността му, че никой няма да рискува с ядрена война, за да вземе парите, земята или властта, възползвайки се от ядрен шантаж».

Макар някои да считат, че вероятността обикновена война да се превърне в ядрена е изключена, тези, които учат история на човечеството, добре разбират, че «краят на войната ще видя само мъртвите», предупреждава аналитикът.

Северна Корея, Китай и Русия «върнаха в дневния ред възможността да започне реален конфликт», защото не поискаха да се примирят с установения след края на студената война статус-кво, в който Западът им отреди или «вечното второ място», или нуждата да станат «по-отговорни играчи».

Тези страни се «разбунтуваха», констатира Хендрикс.

Положението само бе влошено от бившия президент на САЩ Барак Обама, който изведе американските въоръжени сили от проблемните региони, предпочитайки да «вкара от задните редове» всъщност «великата цивилизационна държава Китай и в претендентите за ролята на велики държави — Русия и Иран» надеждата, че е настанало време «за авторитетен контрол или за религиозен суперматизъм», разсъждава авторът.

На американците им се налага да се сблъскват и с ентропията вътре в страната: днес всяка от големите партии в Америка «се сви в своето идеологическо крило», и макар президентът Тръмп да се опитва, независимо от гневните постове в Туитър, да пази неутралитет, политическият разкол в САЩ продължава да се разширява, твърде Хедрикс.

Консерваторите и либералите, а също реалистите и прогресистите все по-силно се отделят от консенсуса, а традиционно републиканските и традиционно демократичните щати — един от друг, убеден е авторът.

«Рим, Османската империя, Китай, Великобритания — всички те в миналото са били велики по своите размери, но постепенно са се разпаднали на части, раздирани от политически разпри и вътрешен упадък — пише аналитикът. — Днес те са само сенки от своето бивше величие, същата съдба може да постигне и нашата страна».

Според Хандрекс, за противодействие на ентропията е нужно «съсредоточаване на усилията»: САЩ трябва отново да се посветят на укрепване на международните институции, за създаването на които са похарчени толкова много животи и ресурси, а на американците като личности ще им се налага да поставят себе си над въпросите, които ги разделят, да намерят тези ценности, които ги сближават.

Както твърди историкът, това не са лоши цели за гражданите на САЩ за новата 2018 година.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: http://www.nationalreview.com/article/455015/united-states-foreign-policy-international-order-nuclear-war-north-korea-great-powers-china-russia

 


Тагове: ; ; ; ; ; ;