Автор: Костадин Чакъров – съветник на Тодор Живков и Екс-Председател на Съюза на комунистите в България

Тодор Живков имаше изключително чувство за обстановката, от която може да възникне опасност. Така например за близо 40 г. не позволи нито той самият, нито семейството му да попаднат в ситуация, от която могат да се направят неблагоприятни изводи за тях или за него самия. Едно от най-мощните оръжия беше да изучава хората около него или пък да избягва срещи с хора, които могат да създадат конфликтна ситуация. Често се смееше и ми казваше: “Намери ми за 40 години да съм се снимал някъде с търговец или да съм имал среща с търговец”. Винаги щом станеше дума за търговски сделки, търговски операции, банкови операции и т.н., т.е. там, където имаше реални пари, той прехвърляше тяхното решаване в Министерския съвет. Колко пъти Илия Гунчев (шефът на оръжейния комплекс) искаше срещи с него, за да докладва, но той го прехвърляше в Министерския съвет, а след това на него докладваше министър-председателят или министърът на търговията. Така беше и с ръководителите на други големи търговски комплекси. По този начин не позволи нито веднъж да бъде забъркан в някаква “далавера”. Тук нямам предвид целенасоченото пускане на слухове как си е построил “дворец на Женевското езеро”.

Второто средство, което използваше, за да предпази себе си и семейството си, беше профилактиката, която бе организирана около дома и близките му. Когато Владимир Живков и Жени Живкова вече имаха свои компании, понякога техни приятели злоупотребяваха с имената им, за да се реши някакъв личен битов или материален проблем. Тогава Тодор Живков лично разпореди на Григор Шопов да се организира пълен контрол и подслушване на телефонните разговори в собствения му дом. Горката Маруся (тогавашната съпруга на Владимир Живков), беше изпълнена не само с поетично вдъхновение. Още първите проследявания и наблюдения дадоха изобилен снимков материал за тържеството на нейната материя над духа. Как реагира Тодор Живков на всичко това? Прибра материалите и придружаващите ги снимки и замълча. Беше му обидно. След около седмица на Маруся бе забранен достъп до всички служебни обекти, беше й отнета и всякаква възможност да се среща със сина си. Години по-късно един американски гражданин направи опит детето й да бъде изведено някъде в района на гръцката граница и с помощта на хеликоптер да го прехвърли в Гърция, а оттам – в САЩ. Операцията бе разкрита и осуетена, а Петър Младенов връчи протестна нота срещу действията на този американски гражданин. Иван Славков също бе в кръга на лицата, които от време на време се профилактираха информационно. В неговата компания се разказваха най-много политически вицове, правеха се тънки намеци и подигравки с всичко съществуващо. Запомнил съм едно остроумие, записано в справките. То звучеше приблизително така: “Всеки може да бъде архитект, ама майката му е да бъдеш архитект на линия” (иронизира се дежурната възхвала към Тодор Живков, че е архитектът на Априлската линия). Такава информационна профилактика – редовна и в най-демократичните държави – се правеше и на нас, неговите сътрудници. Ежегодно се събираше информация за това как живеем, организираме ли компании и гуляи, как живеят децата ни, как ходим облечени, имаме ли предмети на лукс и разкош и пр. Освен всичко друго такива проучвания се правеха задължително и при преминаването на кадрите от едно кадрово равнище на друго кадрово равнище. Ето защо кадрите, които заемаха ръководни длъжности в Партията и държавата, имаха страхов комплекс от подслушване и от наблюдение. Единици баха тези, които си позволяваха да нарушат закона, което най-често се свеждаше да “кокошкарски” действия – да не плати сметка, да му напълнят багажника на колата с продукти и пр. Спомням си как един ръководител пропадна, а предстоеше неговото издигане за министър, защото при отчета на задгранична командировка излъгал с данните за престоя, за да получи допълнително около 300 долара. Тодор Живков се разяри и развика: “Ганьова работа! И ние на тоя ще му дадем да командва фондове с милиарди долари!” Разбира се, кандидатът пропадна.

Като зная цялата действителна технология на командироването, не мога да проумея как днешните държавни ръководители декларират по 15-20 000 долара доходи само от командировки.

Тази безкомпромисност на Живков не беше наложена от някаква дисциплина, тя произтичаше някъде дълбоко от неговата същност. Той имаше хиляди начини да се обогати с несметни богатства. Един от тези невидими пътища бяха подаръците. След посещение в една голяма капиталистическа страна българският посланик там му подари една скъпа белгийска ловна пушка. Един ден виждам пушката в кабинета му. Загледах се в нея и той видя това. Изведнъж започна да нервничи: “Виж я, виж я по-хубаво. Някои ме смятат за идиот. Тоя простак (имаше предвид посланика) първо си поръчал домакините да го хвалят навсякъде, където отида. Той мисли, че аз не знам как стават тези работи. С цели кашони уиски изпращал до София на тоя и на оня (имаше предвид Петър Младенов), на друг подарил на семейството скъпа холна гарнитура (имаше предвид Лилов), сега пък на мен ми праща пушка. И знаеш ли колко струва тази пушка – около 7 000 долара. “Ти имаш ли толкоз пари?” – обърна се към мен. Казах: “Нямам”. Той продължи: “И аз нямам. Той откъде има? Ще ми стане само на посланик”. И за половин година този посланик се върна в България.

Той можеше да получи по най-лекия начин невероятни суми. Така например за отстреляните от него еленови рога – носител на абсолютен световен рекорд, един японски бизнесмен му предложи 40 000 долара. Сделката можеше да стане на тъмно и брой като проста размяна. Тодор Живков, без да му мигне окото, отказа, като заяви : “”Не мога да ги продам, защото наистина аз съм ги отстрелял, но този рекорд принадлежи на цяла България и те ще бъдат трофей на цялата ловна организация”.

При посещението си в България азиатски държавен глава му подари невероятно красива препарирана азиатска птица, която вместо очи имаше диаманти, оценени за няколкостотин хиляди долара. Брежнев му подари комплект – макет от ловно снаряжение, ножове, комплект чаши за вино, изработени от чисто висококаратово злато от най-добрите руски майстори. Емирът на Кувейт му подари сабя, обсипана със злато и скъпоценни камъни. Арабските му приятели го бяха обсипали с кинжали, сервизи, отрупани със злато и скъпоценни камъни. Всичко това можеше да изчезне без никакво усилие и без да разбере никой, да потъне в някой трезор на западна банка. Вместо това медицинската сестра Ани Младенова, освен тежките ежедневни задачи да се грижи за физическото здраве на фамилията, бе натоварена с деликатната задача да прави пълен и подробен опис на подаръците, като едно копие изпращаше в УБО, а друго стоеше при нея за контрол. Наскоро с огорчение разбрах, че са изчезнали диамантите от птицата, както и златният ловен комплект от Брежнев. Време е обществеността да се намеси, за да съхрани за поколенията тези богатства.

Мисля си какви чавдарчета и пионери сме били по времето на Тодор Живков в сравнение с политико-криминалните банди, които са яхнали сега България. Той навремето освободи дългогодишна доверена сътрудничка, защото до него достигна информация, че е взела няколко стека цигари и едно шише коняк. Пенсионира дългогодишния си сътрудник Тинко Воденичаров за това, че служебни лица му подарили телевизор, срещу личния му пилот започна следствие заради злоупотреба със служебно положение, премести един добър сътрудник от личната си охрана за това, че си позволил да закупи лек автомобил “Лада”, използвайки служебното си положение. Мога да дам още десетки примери, които се знаят от много хора в Централния комитет и УБО, но и тези примери говорят категорично за едно – за 3-4 десетилетия на върха на властта Тодор Живков не допусна да се замозабрави материално или да пилее народни пари. В това отношение той беше безкомпромисен и прошка от него не можеше да се очаква. Затова, струва ми се, най-голямата обида, която бе нанесена на българския народ, бе Дело Номер 1, изцяло изградено върху измислени обвинения за криминални нарушния. Това дело като че удари по самочувствието на българина. Как да преживееш и с какви очи да гледаш този свят и децата си, в който са те управлявали крадци?

За жалост и срам, начело на този поход стоеше не друг, а ръководството на БКП, нейните първи лице непосредствено след 10 ноември и Продевата “Дума”.

С какъв възторг само “Дума” вадеше от клюкарското бунище всеки факт и го поднасяше пред българската общественост.

Костадин Чакъров

Тагове: ; ; ;