Не си бийте децата, мили хора!

Разкажете им за вашето детство!

Детството, в което се развивахме като нормални хора! Играехме на стражари и апаши, на жмичка, на народна топка или футбол, а след обяд на кукли и топчета или фунийки…

Погребвахме умряло врабче под някоя керемида на покрива, а след това се спускахме по парапета по задник с новия чорапогащник…

Пълнехме хартии с камъни и пясък и ги зареждахме върху полуотворената входна врата, за радост точно на собствения баща, който е минал пръв на път за работа…

Родителите ни водеха на театър и кино, като ученици ни записваха в най-близката библиотека и ни подаряваха на празници книги с посвещение…

Учеха ни да уважаваме всички хора, думи като мангал или кретен бяха непознати…

Наказаха ме, когато нарекох пълна жена «дебелата Берта», възрастен мъж, облечен цял в зелено и явно демонстрирал тогава партийни пристрастия, «зелен човек», когато ядях сняг или ледени шушулки и когато набих съседа Росен.

В училище продаваха билети за театър и опера…, а не дрога…, а ключовете си носехме на ластик на врата, или си лежаха под изтривалката за по-сигурно.

Лилия Иванова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;