Украинските шовинисти-бандеровци тръпнеха от нетърпение. За 100-годишнината от Великия Октомври те бяха планирали да извършат грандиозен ритуал, символизиращ края на влиянието на идеите на комунизма в съвременността.

Но излезе фарс.

На 7 ноември тази година по цялата страна трябваше да се проведе акция по разрушаване на паметниците на Ленин.

Но бандеровците избързаха.

Ослепи ги ненавистта към светлата мечта на човечеството.

Ненавистта към идеите на комунизма винаги се подгрява от Запада.

«Ленинопадът» се проведе значително по-рано.

Затова се наложи да използват чучело на вожда на световния пролетариат, за да могат публично да го изгорят.

Нищо, че сме в 21 век. Неонацистите винаги се опияняват от смъртта.

Мероприятието се превърна в твърде неубедителен театър.

  

Но главното е друго. Излиза, че «ленинопадът» не убеждава дори самите вандали. Те виждат, че не са в състояние да изтръгнат комунистическата идея от съзнанието на масите.

Вътрешно чувстват, че комунизмът има проекция не само в миналото, но и в бъдещето.

Защото комунизмът най-малкото е паметта, която е материлиазирана в бетонните монументи или в бронзовите статуи на вожда на работническата класа.

Комунизмът е реален световен процес.

Ето как са чувствали проекцията на комунизма  в бъдещето жителите на Съветска Украйна.

Във виницкото училище Номер 21 открили случайно тайник, в който намерили писмо в капсула от преди 50 години.

Писмото е написано от учителите през 60-те до днешните педагози.

«Обръщаме се към вас, които може би още не сте родени, към тези, които ще живеят в комунистическото общество и ще отбелязват 100-годишнината от Октомври.

Вие сте щастливи хора, защото живеете в комунизма».

Това е първата част на писмото. И ако тя донякъде предизвиква усмивки, то вижте какво следва във втората част.

В нея хората от миналото пожелават мир и никога днешните хора от 21 век да не познаят ужасите на войната.

Потресаващо.

Защото в днешна Украйна провеждат курсове за начална военна подготовка и събират доброволци за АТО в Донбас — където да избиват хора.

Същата капсула открили в стена в Славянск.

Не успели да я отворят.

Но всички знаят какво пише вътре.

«Желаем ви мир, мили наши братя и сестри от бъдещето. Сигурни сме, че вие сте щастливи хора», сто процента пише нещо подобно.

Да живее демокрацията, а?! Щастливи ли сте? Реализирахте ли се? Здрави ли сте? По колко часа на ден работите? С какво се храните? Колко книги си купихте през тази година? Колко време и къде си починахте това лято? С колко катинара започнахте да заключвате къщата? А за децата имате ли планове или не смеете да мислите за това?

За учителите от съветското училище във Виница и работниците в «Арсенал» комунизмът представлявал сплав — сплав от мечти и реалност.

Защото без реалност мечтата е празна фантазия.

За потомците на бандеровците животът е желание за смърт. Без мечта. В смъртта няма мечта.

Също както и предшествениците им, които прислужвали на нацистите и убивали като зверове.

Кое от двете явления ще изчезне по-бързо, как мислите — реалната мечта или ръмженето на окървавен звяр.

Сергей Малцев

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;