Искреността винаги печели – това е големият проблем при Корнелия, а тя не изглежда искрена

Скандалът с приватизацията на „Техноимпекс“ и участието на Корнелия Нинова ме впечатлява като гражданин, не толкова като психолог. Очевидно е, че сделката е реализирана по познати модели, които съм срещал да витаят в общественото пространство като „криминални“, но повече като аморални. Аз съм почти на възрастта на Нинова и на тия години, когато тя е ставала приватизатор и капиталист, аз съм бил с мисленето на млад, оптимистично настроен човек, относително беден, разчитащ единствено на себе си. На тези години аз съм нямал хоризонта и възможността да вникна толкова надълбоко и в детайли във възможностите или „схемите“, които е предоставяла тогавашната политическа среда от икономическа и юридическа гледна точка. Вероятно не защото съм по-глупав (макар, че г-жа Нинова се изтъкна някъде колко добър експерт е била тогава, независимо от крехката си възраст), а може би защото съм бил далеч от тази „важна“ информация.  От моите връстници почти не познавам такива, на които им се е отворил такъв шанс за бизнес като на Нинова. А всички сме били предприемчиви, имали сме идеи, но така да влезнеш в приватизацията на едно държавно предприятие, означава да имаш вътрешна информация. Подобни „експертни“ знания, към онова време, на тази възраст човек трудно може да получи самостоятелно, ако няма по-опитни ментори и познати, които да го въведат в това. Приказките за това, че е била много кадърна, също не са достатъчно основание за „приватизаторски успех“ и високо „доверие“. Проблемът на г-жа Нинова е, че с апела й около тази история се опитва да прави една морална еквилибристика, да отправя силни морални послания, а всъщност точно този тип поведение и миналото й разкриват  по-скоро един

морален банкрут

Трудно е публиката да повярва и да се заложи всичко на нейните качества, умения, таланти и способности. Това до голяма степен не е проблем към момента, от гледна точка на психологията на въздействие. Логиката на методите, с които тя се опитва да отговори на въпросите около тази сделка, може да сработят в краткосрочен план, при това пред силно одобряваща я аудитория. Но в дългосрочен план това наследство ще се окаже морално бреме. По-скоро това са апели към хора, които са склонни да й вярват. Това й поведение обаче няма да получи доверието на публиката, която е недоволна от ГЕРБ, и е петимна да припознае някой нов, идейно и морално ангажиран лидер. Т.е хора, които са съхранили критичност и разсъдък по отношение на политическия си избор. Въпреки нравствено „замърсената“ политическа среда, една не малка част от обществото търси нов етичен кодекс на политическото представителство.  Усилията на Нинова да покаже ново лице, включително и чрез вътрешните партийни борби и новите лица около себе си, се компрометират силно от действията й по въпросния приватизационен казус. Това е проблемът й, че тя по-скоро може да

втвърдява традиционните привърженици на БСП, 

които „копнеят“ за морална и емоционална реанимация на травматичното си минало, отколкото да привлича хора, които биха повярвали, че това е нов модел на нравственост и мислене „вляво“ и изобщо.
Проблемът с лидерството в България е много сериозен. Ако си позволя да направя някакво сравнение с Бойко Борисов и лидерски структурираната партия ГЕРБ, то той покрива един традиционен модел на лидерство – патриархално-авторитарен тип – силен, автократичен, но народен, който се грижи за всички. Този модел е архаичен, но работещ за  момента в България. Видяхме в едно наскоро проведено изследване на общественото мнение за ценностите, а и не само то, че ние все още сме си с такъв тип разбиране като нация и манталитет. Далече сме от съвременните модели на лидерство, дори и в частния сектор, където имам преки наблюдения. Тези модели се изразяват повече в посредничество, модериране на процеси, наставничество, консултативно поведение, развиване на самостоятелност и инициатива. Но също така и откритост, искреност и гъвкавост, но с добър интегритет.  Ние все още, поне една немалка част от хората, си предпочитаме повече директивния стил и авторитарния модел, където отговорността и силата са концентрирани, лукавството и аморалността се привиждат като добродетели. Неслучайно немалка част от обществото харесват лидерския прототип на Владимир Путин. През последните години виждаме, че повечето такива лидери са успявали да се задържат на политическата сцена в постсъветските държави.

Когато някой идва със заявката да представи друг модерен лидерски модел, той не може да носи морално бреме, както се очертава в случая с казуса на Корнелия Нинова. И за това тя трудно ще убеди дори и хората, които споделят някакво социалистическо мислене и идеи, че това е нов модел и нов морал. Независимо че се е обградила с млади хора, трудно те ще могат да повярват, че в такава пагубна нравствена еквилибристика нейният морален компас е насочен към бъдещето, а не към миналото.
Интересен за наблюдение е и процесът на трасформирането на Корнелия Нинова

от млад капиталист в млад социалист

Тук също без съмнение алюзията е за гъвкавост, но отново с „мирис“ на безнравственост, което в случая загатва за липса на свободна воля, а не толкова за идейна трансформация на политическото й кредо. Затова казвам, че тя има проблем с лидерството и убеждаването на аудиторията, че е нов и модерен ляв водач. Разискването на темата задълбочава съмненията за добре познатото „назначено лидерство“. Както обичам да казвам, когато водя обучения и консултирам мениджъри — в България има много началници и малко лидери! Тази теза е колкото забавна, толкова и вярна, защото дълго време живяхме с мисълта, че за да си отгоре, трябва да те назначат! Когато си назначен, или те приемат за такъв, трудно успяваш да убедиш аудиторията, че имаш своята независимост и самостоятелност.

В казуса с г-жа Нинова сякаш се убеждаваме за пореден път, че нямаме автономно и автентично лидерство. Логично, то не може да бъде възприемано като модерно, а по-скоро като зависимо, респективно „прикачено“ за „конците“ на миналото. В такива случаи винаги предполагаме една сянка от група сиви кардинали, които движат марионетните си представители. Кукловодството като модел на лидерство в България е много популярно в масовото съзнание. Когато убеждаваш хората, че си нов лидер в БСП, се нуждаеш от много силно разграничаване от този стереотип. Например, при Станишев, въпреки модерния стайлинг и лъскавите обноски, и интелектуално излъчване, подозренията в марионетно лидерство не бяха преодоляни. Имаше по-скоро една

перфидност, отколкото автентична модерност

Да, той изглежда модерен човек, но пак остана със съмненията, че е инсталиран, несамостоятелен и тежко обвързан с влиятелни кръгове. На Борисов също му тежат подобни съмнения за обвързаност, които продължават периодично да го компрометират пред т.нар периферни десни и леви избиратели.

При Нинова имаше и има един младежко-бригадирски плам, има един носталгичен повей за бригадирските времена, че това е един енергичен, народен лидер, тръгнал от малко населено място, устремил се нагоре, изкачвайки с ум и морал стълбицата на партийната йерархия.

Но ето, тези подробности от биографията поставят под съмнение тази автентичност и пак говорим за поредния модел на кукловодено лидерство, а не за интелигентно, автентично и независимо. Това е ключов проблем за Нинова.

Не е важно само какви документи сега ще се вадят за нейната сделка. Но в тези казуси проблемът не е толкова криминален, колкото морален. Когато искаш да управляваш държавата, хората някак си силно усещат, дори подсъзнателно търсят сигнали за автентичност и искреност. Разликата между честността и искреността е огромна, въпреки че не се осъзнава от хората. Можеш да мразиш някого искрено, но честно да не си споделил нищо за тези си чувства. Кое е по-важно? Истинските чувства или формално честното поведение, че не си ги изразил?

Същото се получава и с Нинова – на практика не може да убеди искрено никого, че  е независим, автономен  и модерен човек, който иска да води една модерна лява партия. Не е проблемът, че е била близка до СДС, или че поднася цветя на паметника на Живков, а че не е независима и с автентично представителство. Тежат и съмненията, че на тази млада възраст е намесена в приватизацията на едно сериозно външнотърговско предприятие, с въртележка на капитали и компесаторки.

Искреността винаги печели – това е големият проблем при Нинова, а тя не изглежда искрена.

Росен Йорданов, психолог/Поглед.инфо

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;