Интервю с Иван Александрович Бенедиктов, който две десетилетия (от 1938 до 1958 г.), заема ключови позиции в управлението на селското стопанство в СССР. Бенедиктов добре познава  методите и стила на работата на Сталин, Никита Хрушчов и други известни политически фигури.

Интервюто е проведено през 1980 и 1981 г.

От края на 70-те години в развитието на икономиката на СССР се наблюдава очевиден спад. В официалните документи това се обяснява както с обективните трудности, така и със субективни грешки.

Повечето учени и експерти виждат коренът на всяко зло в отсъствието на истински икономически механизъм на развитие на икономиката и управлението. Бих искал да знам мнението по този въпрос на мъж, заемал важно място в съветската икономика в онзи в момент.

— Страхувам се да не ви разочаровам с моя «консерватизъм» и «догматизъм».

Мислех, а и все още мисля, че икономическата система, която работи при нас до средата на 60-те години ни осигури високи и устойчиви темпове на нарастване, устойчиви ефективност и качество.

Разбира се, животът се развива и нещо трябваше да се промени и поднови. Но това се отнася само за второстепенните компоненти и подробности, като цяло «сталинистката система» се оказа много ефективна и жизнеспособна. Благодарение на нея до края на 50-те. Съветският съюз беше най-динамично развиващата се страна в света от икономическа и социална гледна точка. Държава, която уверено намали привидно непреодолимото си изоставане от водещите капиталистически сили и в някои ключови области на научно-техническия прогрес излезе напред. Достатъчно е да си припомним постиженията ни в космоса, мирното развитие на ядрената енергетика, успехите във фундаменталните науки.

Грешат тези, които считат, че сме постигнали всичко това в резултат на екстензивни количествени фактори. През 30-те, 40-те и 50-те. както в областта на промишлеността, така и в селското стопанство, не акцентирахме върху количеството, а върху качеството.

Решаващите показатели бяха ръстът на производителността на труда в резултат на въвеждането на нови машини и намаляването на производствените разходи. Тези два фактора са в основата на икономическия растеж.

Но като цяло посоката бе избрана правилно, което показват становищата на специалисти от САЩ, Западна Германия и Япония.

Същото може да се каже и за социалната сфера, за идеологическия и политически климат в обществото.

Съветските хора в онези години бяха доволни от живота си и изглеждаха оптимисти за бъдещето си, вярваха в своите лидери.

Когато Хрушчов постави за задача да се постигне най-висока производителност на труда, никой  нямаше съмнение в крайния успех — толкова голяма бе увереността и желанието да се изпревари Америка.

Но Хрушчов не беше Сталин.

Лошият капитан може да потопи и най-добрия кораб.

Така и стана.

Нашите капитани отначало загубиха курса си, загубиха темпото си, след това започнаха да се срамуват, тръгнаха от една крайност в друга и най-накрая пуснаха кормилото от ръцете си, вкарвайки икономиката в задънена улица.

— Но Ленин призоваваше за експериментиране, за търсене на оптимални опции .

— Тук няма място Ленин, думите на Илич са напълно правилни. Стремежът към преструктуриране и реформи, постоянната перестройка Ленин считаше за най-безспорния знак на бюрокрацията.

Според Ленин, в каквато и униформа да се преоблича инфантилния бюрократ, дори да се самоназовава марксист, той си остава само инфантилен бюрократ.

Не забравяйте пророческите думи на Ленин, че има културно ниво, нивото на «изкусна» работа както «отгоре», така и «отдолу», както с лидерите, така и с масите…

Не завирайте при хората «потрошена система», предупреждаваше Ленин още в началото на 20-те години.

Хванете правилните хора, проверете реалното изпълнение на възложените задачи, хората ще оценят това. Това е най-важният  ленинският завет, който буквално пронизва всички произведения, бележки и документи.

Сега е забравен.

При Сталин ленинският лозунг «Кадрите и контролът решават всичко» се прилагаше последователно и твърдо.

Въпреки очевидните грешки или пропуски, всички важни исторически задачи пред страната, независимо дали става въпрос за създаването на икономическите основи на социализма или за разгрома на фашизма и възстановяването на икономиката, успяха да се решат.

Покажете ми поне един икономически или социален проблем, който не можа да бъде решен.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм против реформите и реорганизациите като такива. Аз съм против прехвърлянето към тях като основния акцент, очаквайки от следващите управляващи чудотворни резултати.

Необходимо е да се намали минимум десетократно  броят на резолюциите и реорганизациите и да се хвърлят всички сили в суровата, груба, ежедневна работа по изпълнението на малко, но точни и конкретни решения.

Тогава ще се появят чудотворни резултати, увереността на хората в партията ще се засили, която увереност, уви, се разбива с всяка година.

— Прости ми за моята искреност, Иван Александрович, но мотивите ти ми се струват прекалено опростени. Оказва се, че от това кой ще води страната зависи в крайна сметка всичко … Да не би личният фактор да е някаква демонична сила?

Това несъмнено противоречи на крайъгълните камъни на марксизма-ленинизма …

Съдейки по вашата логика Ленин е бил «в разрез» с марксизма, когато след края на гражданската война заяви, че за победата на социализма в Русия е нужна само «културността» на комунистите. Иначе казано, умението да се управлява страната, по отношение на която болшевиките са само капка в морето, това е важното — умението.

И това се казва в условията на страшна разруха, на средновековна изостаналост…

Страната, както казваше Ленин, приличаше «смъртоносно пребит човек»!

По-голямата част от учените и експерти, както в Русия, така и в чужбина, хипнотизирани от така наречените «обективни фактори», открито наричаха плана на Ленин за изграждане на социализма «болна илюзия» и проява на «демоничните сили на болшевишката партия.»

Демони, демони, но ние успяхме, въпреки премъдрите им пророчества, да поставим основите на социализма. И това е факт, който не може да се оспори от никого на този свят.

Най-важното, най- решаващото условие за напредъка, е наличието или не на нивото на лидерство, професионална компетентност на директора или на председателя.

Ако няма такива, ако няма достойни техни приемници — всичко ще тръгне надолу, към посредствеността и тъпотата.

От гледна точка на своите таланти хората могат да направят чудеса! — и това се наричат «субективни лични фактори».

Много се говореше за развитието и ролята на този фактор по време на социализма.

Следователно — тежките изисквания към ръководни кадри, текущият и всеобхватен контрол върху техния професионален, идеологическа, морален и политическа растеж, беше изключително важна задача.

Ако социализмът не изпълни това, той ще изгуби своето историческо предимство.

(следва)

News Front Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ;