(2 част)

Развитието на икономиката в Османската империя е затруднено от външни фактори.

Западните капитали превръщат Турция в пазар за европейски промишлени стоки и източник на евтини селскостопански суровини.

Въз основа на режима на капитулация, който западните държави натрапват на Истанбул, чуждестранните стоки са обект на изключително ниски вносни мита.

При тези условия местното промишлено производство, което е в начален стадий, не може да се конкурира с развитите западни индустрии.

Турция постепенно се превърна в полуколония на Запада.

От средата на столетието Портата постоянно изплаща дефицита в държавния бюджет с помощта на външни заеми.

До 1876 г. Турция получава 14 кредита, външният й дълг е 277 милиона лири (повече от 6 милиарда франка).

Изплащането на дълговете се осигурява обикновено чрез прехвърляне на чуждестранните банки на редица части от държавния доход.

В резултат на това османското правителство постепенно загубва контрола си над финансите на страната.

През 70-те години на миналия век около половината от бюджетните разходи на империята отиват за изплащане на дълга и лихвите. А ситуацията постоянно се влошава още и още.

Подчиняването на страната на чуждестранния капитал е в резултат на безразсъдното предоставяне на западните предприемачи и банкери на концесии за ползването на суровинните ресурси на империята.

Така чуждестранният капитал получава отстъпки за изграждането на железопътни линии, за добиването на природни ресурси, за създаването на банки.

През 1856 г. с англо-френски капитал е създадена Отоманската банка.

Тя получава статута на държавна банка на империята.

Същевременно условията на концесионните споразумения са изключително нерентабилни за Османската империя.

Тези условия разрушават и разграбват страната, засилват зависимостта й от Запада и обогатяват западните индустриалци и банкери.

Външната търговия на страната също е в пълна зависимост от Запада.

Значителният дефицит във външнотърговското салдо е постоянен.

Турция се превръща в пазар и източник на суровини за чуждестранния капитал.

Въпреки плачевното състояние на икономиката, султанът и неговият антураж се надпреварват разточително да пилеят и последните пари на Империята.

Огромни суми са изразходвани за поддръжката на султанския двор, за изграждането на дворци, за закупуването на модерни оръжия от чужбина.

Само по време на управлението на султан Абдул Азис (1861-1876) за изграждането на дворци са изразходвани повече от 7 млн. лири (161 млн. франка).

Огромни средства са изразходвани за попълване на флота, поръчани са кораби от чужбина.

Налице са мащабни  злоупотреби от страна на военното ръководство на Империята, зловещи по мащабите си са и машинациите на доставчиците на оборудване и храна за армията и флота.

Външната политическа ситуация на империята също е крайно неблагоприятна.

След Кримската война Турция не постига значителни териториални отстъпки и компенсации от Русия.

В същото време Истанбул все повече губи своята независимост във външната си политика.

Европейските сили непрекъснато и по всякаква причина се намесват във вътрешните работи на някога мощната османска държава.

Турция в онзи момент не се била превърнала в истинска колония и не била пряко разделена от колониалните империи на Запада, но само защото взаимната конкуренция на западните държави пречела за прякото завземане на териториите й.

Истанбул е арена на постоянните дипломатически битки и интриги на западните сили за превес в икономическото и политическо влияние.

Под претекст за съдействие при извършването на реформи или под прикритието уж на защита от една или друга група немюсюлманско население, водещите европейски сили чрез своите посланици в Истанбул се намесват във вътрешните работи на страната.

Целта била да засилят позицията си в икономиката и финансите на страната, за да гарантират господството си върху нейната политика.

Работата стигнала и до военно-политическия натиск върху Истанбул.

Така например през 1860 друзите в Ливан  с мълчаливото одобрение на Османската правителството избиват хиляди християни (предимно маронити католици, но и гръцки католици и православни).

Заплахата от френската военна намеса принуждава Портата да възстанови реда.

Под натиска на европейските сили Портата  назначава християнски губернатор в Ливан, номиниран от турския султан, но след консултации с европейските сили.

(следва)

News Front

Тагове: ; ; ;