Преди 140 години, на 24 април 1877 г., започва поредната руско-турска война. Русия обяви война на Турция.

Петербург се надява на бърза война, за да не се окопитят скоро и да не попречат великите сили от Европа, които виждат, ненавиждат и се страхуват от

нарастващата мощ на Русия на Балканите и Кавказ.

За коварна Европа е много важно Русия да няма излиз на Босфора и Дарданелите, а особено да не стъпка в Константинопол.

Поради стратегическите грешки на Върховното командване на Русия, обаче, войната се проточва и Русия не е в състояние да реши основните стратегически задачи на Балканите, както и задачите в зоната на проливите.

Руско-турската война от 1877-1878 г. се превърна в едно от най-важните събития от втората половина на XIX век.

Тя имаше голямо влияние върху историческите съдби на много народи, върху външната политика на великите сили, върху бъдещето на Турция, на балканските страни, на Австро-Унгария и на Русия.

В много отношения тази война се превърна в пролог към бъдещата световна война.

Незавършеността на войната чрез продължаване на конфликтите там превърна Балканите в «барутен погреб» на Европа.

Русия не успя да разреши историческите си задачи и да получи контрола над проливите и Константинопол, което показва слабостта на руската политика на романовите.

От друга страна, в резултат на победата на руското оръжие България се освободи от вековното турско робство, Румъния, Сърбия и Черна гора получиха пълна национална независимост.

Русия си върна южната част на Бесарабия, изгубена след Кримската война, присъедини района Карс, населен от арменци и грузинци, и завзе стратегически важния район Батуми.

Войната бе предизвикана от две основни предпоставки.

На първо място, историческата конфронтация между Русия и Турция в три региона — Кавказ, района на Черно море (включително областта на протоците), и на Балканския полуостров.

В същото време руската държава започна решаването на стратегическите задачи по създаването на устойчиви естествени граници в Кавказ и Дунава чрез гарантиране на сигурността си в южно направление.

По тази причина трябваше да се завземат проливите Босфора и Дарданелите, за да затвори Черно море за враждебните сили.

Русия вече бе опитала горчивия и печален опит от  Източната война от 1853-1856., когато флотите на Англия и Франция блокираха по-слабия руския флот и стовариха експедиционен корпус в Крим. Деградацията на въоръжените сили, икономическата и вътрешната нестабилност на Османската империя улесниха изпълнението на тази задача.

От друга страна Турция с подкрепата на западните сили се надяваше да отмъсти за предишните си поражения, за да се задържи на Балканите.

Османската империя бе подкрепяна от Англия, Австрия и Франция, които се бояха от руската експанзия на Балканите и в Кавказ, страхуваха се, че Русия ще получи изход към южните морета.

На второ място, в средата на XIX век. Османската империя е в състояние на продължителна социално-икономическа, национална и политическа криза. Предишният опит за реформиране и модернизиране на страната по западен модел не можеше да спре земетръса в  основите на турската феодална държава и нейното разпадане. Някога могъщата военна сила беше икономически изостанала аграрна страна, чиято икономика и финанси бяха подчинени на западните държави.

Селското стопанство в Анадола се намираше на ниво от преди 500 и дори преди 1000 години.

Големите земевладелци притежаваха по-голямата и по-добрата част от земята, като я отдаваха под наем на селяните.

Големите турски селскостопански собственици  безсрамно ограбваха напълно зависимите от тях арендатори.

В някои райони на империята имаше бунтове. Всичко това оказваше сериозно негативно въздействие върху селското стопанство в страната и беше тежко бреме за селяните.

Данъчната система разоряваше страната.

Основният селскостопански данък беше ашар, който по правило биваше изпращан на властите. Фермерите заграбваха една десета, една четвърт или дори една трета от реколтата, превръщайки селяните в безправни роби.

Другите данъци също бяха опустошителни  за населението.

Данъчният гнет се засилваше и в резултат на лихварите.

В страната беше изключително неразвита транспортната мрежа.

Дължината на всички железопътни линии в империята е едва 1,600 км през 1870-те, в Анатолия има само две малки железопътни линии. Няма почти никакви големи пътища, а наличните такива са в крайно лошо състояние.

Промишлеността е в пълна катастрофа.

Османската империя купува почти всички потребителски стоки от Европа с изключение на селскостопанските продукти.

Страната няма предприятия от стоманодобивната промишленост и машиностроенето.

В пълен спад е дори предишната процъфтяваща текстилна индустрия.

Производството на продуктите от коприна и вълна, чиято основа може да се открие в древните традиционни центрове като Дамаск, Халеб и Бейрут — е в рязък спад.

Незаконният подкуп и корупцията в XIX век буквално засягат всички сфери на живота в Турция, а това има разрушителен ефект върху икономиката на страната.

Чиновниците от местната власт можеха да бъдат подтикнати към положително отношение само чрез още по-голям подкуп на по-високопоставен служител в съответния отдел. Всичко в Османската империя се купува буквално — от най-важните постове в централния и провинциалния апарат до обикновените, но печеливши постове в съдебната власт и полицията и т.н.

(следва продължение)
News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;