Изминаха 24 часа от провокационното изявление на турския президент, с което се иска преразглеждане на Лозанския договор от 1923 година. Открито погазвайки принципите на международното право, по същество Реджеп Ердоган настоява за ревизия на сегашните сухопътни и морски граници на Балканите, предявявайки териториални претенции не само към Гърция, но и към България.

По писаните и неписаните правила на дипломатическия протокол, приети от цивилизованите страни по света, 24 часа е разумният срок, в който външното министерство на засегната страна трябва да реагира, поне на вербално ниво, на териториалните претенции към нея.

Изявлението на вицепремиера Симеонов, че „не бива да се бърза с тези неща, защото бързане за трупане на рейтингови точки не е най-доброто“, е своеобразна капитулация на българското правителство пред агресивната неоосманистка политика на Анкара.

Тази капитулация е обусловена от два фактора – предстоящото ни европредседателство и отправените вчера комплименти от Ердоган по адрес на премиера Борисов.

Ако защитата на международното право и териториалната ни цялост е подчинена на едно скъпо евродомакинство и една евтина турска похвала, България не е независима държава, а османски вилает с васалния статут на Източна Румелия.

Доживяхме и това — вместо да получим от Турция десет милиарда долара компенсация за заграбените имоти на тракийските бежанци, днес Турция има териториални претенции към България.

И което е най-срамното – този национален позор се случва при управление на партии, изживяващи се като патриотични.

Велизар Енчев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;