ЦРУ беше създадено на базата на Управлението на Стратегическите Служби, преобразувано в съответствие със Закона за националната сигурност от президента Хари Труман.

Според специалния Закон за ЦРУ, приет през 1949 година, агенцията става орган за външното разузнаване и контраразузнаване на САЩ, а неговата основна функция — събиране и анализ на информация за дейността на чуждите организации и граждани.

ЦРУ получава в наследство от своя прародител УСС достатъчно сериозен интелектуален и методологичен опит.

В неотдавна разсекретените архиви на ЦРУ се оказва един твърде интересен и напълно секретен документ, подписан от ръководителя на УСС Уилям Донован, под името  Morale Operations Field Manual, Strategic Services, (Provicional).

Самият Донован, известен още като «баща на централното разузнаване и баща на американското разузнаване», полага основите на Американската разузнавателна общност и става наставник на всички най-влиятелни директори на ЦРУ.

Донован подава оставка през 1946 година, за да участва в Междунардния Нюрнбергски военен трибунал в качеството си на помощник на съдията от САЩ Робърт Джексън.

Какви морални качества е притежавало съдийството в Нюрнберг от САЩ показва тази «Ръководна инструкция по морал», станала един от първите доктринални документи на ЦРУ.

Основна цел на инструкцията е обучението на сътрудници в умението им да дават подкупи, да предизвикват безредици, метежи и преврати, да подтикват хората към употребата на наркотици, за да могат да ги управляват ефективно.

Определените в инструкцията като «морални операции» в съвремието ни са близо до т.нар. «психологически операции» и включват «комплекс от мерки за подривна дейност без пряко физическо въздействие, използвани за създаването на хаос и разпад, а също за подронване на моралния дух и политическото единство на противника».

Това, което сега наричат «мека сила» и информационна и хибридна война.

Един от основните методи е «подкупът и шантажът».

Според ръководството, в много случаи подкупът и шантажът могат да бъдат «извънредно ефективни», но двата метода се считат за опасни.

Подкупът се възприема като вероятно действие с цел да се разобличи операторът: «защото подкупеният човек е склонен да бъде недобросъвестен човек, желаещ да работи за която и да е страна».

Допуска се подкупът да се използва по отношение на «политически и военни лидери, редактори на вестници и репортери, радиожурналисти, ръководители на бизнес-предприятия, религиозни, професионални и профсъюзни лидери, полицаи, малки чиновници, служители в митниците и охранители».

Подкупите могат да се използват за извършването на «важни стратегически секретни актове», но обикновено те служат като спомагателни методи за обезпечаването на по-амбициозни операции.

Например, подкупът на журналист може да бъде използван за разпространението на слухове, дезинформация, паника и т.н., а «подкупът на длъжностни лица от полицията може да съдейства за създаването на «инциденти» или безредици».

«Важните стратегически секретни дипломатически действия» са  описани в член 33 от ръководството за световна война под името «Провокиране на въстание или държавен преврат».

Според документа, «мисията се състои в това, да се помогне за разпалването и разпространението на революции, инциденти, промени в правителствата или за държавни преврати в страните-съюзници на противниците или в други страни с преобладаващо влияние на противника».

В документа се отбеляза, че поради чувствителната природа при сваляне на правителството на страната, «може да се наложи тясна консултация с Държавния департамент».

В ръководството се прилага списък на няколко метода за постигане точно на тази цел.

Разумното използване на подкупа по отношение на местните лидери «на политически, религиозни или професионални групи» може да помогне те да бъдат убедени  да превърнат своите групи в подривни организации, които ще служат на интересите и целите на САЩ.

Аналогично, подкупът на длъжностни лица може да доведе до разложение в организацията или държавата.

Предлага се първоначално да бъдат подкупени длъжностни лица, а след това те да бъдат разобличени в «корупция и подкуп» от местните СМИ, като метод за отстраняването на ненужен човек и създаването на «съмнения и подозрения към всички длъжностни лица».

Подкупът, склоняването към наркотици и шантажът се основават на подобни методи.

Именно с такъв морален багаж новосъздаденото ЦРУ пристъпва към осъществяване на дейността си.

Според оценките на американските СМИ за 70 години ЦРУ е извършило 7 най-значителни, мащабни и нееднозначни операции, които станали известни на най-широката общественост и предизвикали бурно обсъждане в различни кръгове и общности.

(край на 1 част, следва)

Петя Паликрушева

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;