Вчера президентът на  Турция Реджеп Тайип Ердоган направи поредното рязко изявление по адрес на САЩ.

Вашингтон иска да накаже, осъди и дискредитира Турция, защото «Анкара не следва този сценарий, който е написан в САЩ и който се реализира с помощта на съавтори в Турция».

Според президента на Турция, САЩ действат заедно с организацията на опозиционния ислямистки проповедник Фетхуллах Гюлен.

«Но те би трябвало да знаят, че не могат да ни излъжат», каза президентът на Турция.

Освен това, той обвини САЩ в подкрепа на Работническата партия на Кюрдистан:

«Част от този сценарий са съдебните дела срещу граждани на Турция в САЩ. Този поток от нападки, лъжи и клевети по наш адрес — това е част от единния сценарий, който цели да постави стараната ни на колене и да внесе разкол в нашето общество».

Това, че Ердоган има лоши отношения с Тръмп отдавна не е тайна.

Но ситуацията се задълбочава от това, че, първо, на Тръмп Турция не му е интересна и с нея се занимават други политически сили във Вашингтон.

Второ, Ердоган отдавна има лоши отношения точно с този втори център на властта в САЩ — с «дълбочинната държава».

Затова безпокойството на Ердоган като цяло е разбираемо и обяснимо — нито една от заплахите, които доведоха до опита за държавен преврат през юли 2016 година, не е отстранена: САЩ не са се отказали от концепцията за Новия Голям Близък Изток.

Не са се отказали от подкрепата на кюрдите и от създаването на Кюрдистан.

Никой в САЩ няма и намерение да предава Гюлен на Турция.

И главното — Ердоган няма никакви гаранции, че няма да има нов опит за държавен преврат.

Затова и той постоянно ще гърми по темата, за да може врагът да разбере, че е внимателен.

Но само с голи изявления проблемът не може да бъде решен.

Именно затова в завършващата вече година Ердоган, според неговите думи, 15 пъти се е срещал с Владимир Путин и активизира енергийното и военно сътрудничество с Русия.

Отчитайки пълната неяснота около бъдещето на Европейския съюз, перспективата за членство на Турция в него клони почти към нула.

Затова на Ердоган му остава един-единствен избор — посока към все по-голяма интеграция със страните от Евразия, на първо място със своите регионални партньори — Русия и Иран, защото целите на всички страни в региона са близки: политическа стабилност, национална сигурност и икономическо процъфтяване.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;