В Крим подкрепиха отмяната на Указа от 1954 година да предаването на Крим на Украйна.
В същото време чиновникът счита, че подобни мерки няма да спрат «политическите игри и риториката около Крим» от страна на западните държави.
В Крыму поддержали отмену указа 1954 года о передаче полуострова Украине
Вицеспикерът на парламента на Крим Ремзи Илясов подкрепи идеята да се отмени указът на президиума на Върховния съвет на СССР от 1954 година, според който полуостровът е бил предаден на Украйна.
Той отбеляза, че идеята има право на осъществяване и Русия не е нужно да доказва, че Крим е руски.
«Крим е съставна част от Руската Федерация. Това са реалностите, които не подлежат на обсъждане», цитира думите на Илясов РИА Новости.
По-рано членът на комитета по делата на СНГ и връзките със съотечествениците към Държавната дума на Русия Константин Затулин заяви, че актовете от 1954 година трябва да бъдат анулирани.
Крим влезе в състава на Украинската ССР с указ на президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 година.
Полуостровът отново стана руски през март 2014 година след резултатите от референдума, проведен след държавния преврат в Украйна..
За съединяването с Русия гласуваха 96.77 % от избирателите на Република Крим и 95.6 % от жителите на Севастопол.

По-рано бе съобщено, че четири бивши съветски републики са готови да признаят присъединяването на Крим към Русия. Това заяви в ефира на телевизия «112 Украина» лидерът на забранената в Русия екстремистка организация «Меджлис на кримско-татарския народ», депутатът от Върховната Рада на Украйна Рефат Чубаров.

«За мен е болезнено, че четири държави от бившия СССР  — Армения, Белорусия, Узбекистан и Казахстан — са почти готови да признаят Крим за територия, която не принадлежи на Украйна. Имах разговор с МВнР на Украйна, считам, че трябва да извършим конкретни действия минимум с посланиците на тези страни. Трябва ясно и твърдо да заявим своята позиция относно недопустимостта на подобно поведение», — заяви Чубаров.

Той подчерта, че Крим остава не «сива», а «черна» зона на фона на Донбас.

«Там има ОССЕ, има някакви контакти в Донбас, а в Крим Русия не допуска никого. Работим в Киев в извънреден режим с тези членове на Меджлиса, каквито има на територията на континентална Украйна», — отбеляза той.

До момента Крим е официално признат за територия на Русия от шест страни. Това са Афганистан, Венецуела, Куба, Северна Корея и Сирия.

Някои експерти добавят в този списък държави, които, непризнавайки присъединяването на Крим към Русия формално, фактически са направили това, гласувайки срещу приетата на 27 март 2014 г. резолюция 68/262 на Генералната асамблея на ООН в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Припомняме, че на 16 ноември Генералната асамблея одобри резолюция за налични нарушения на правата на човека в Крим. Документът бе подкрепен от представителите на 73 страни, против гласуваха 23. Освен Русия, това бяха Ангола, Армения, Белорусия, Боливия, Бурунди, Камбоджа, Китай, Куба, Коморските острови, КНДР, Казахстан, Индия, Иран, Никарагуа, Сърбия, ЮАР, Судан, Сирия, Узбекистан, Венецуела, Еритрея, Зимбабве.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че има готовност да разгледа въпроса за присъединяването на Крим към Русия, това направи той по време на предизборната си кампания.

Игор Рябов, политолог, ръководител на експертната група «Кримски проект»:

Ситуацията в света може да се промени толкова радикално, че Крим може да бъде признат не само от бившите страни от СССР, но и от други държави: Турция, страните от БРИКС.

Чубаров чувства тези промени и се опитва да спре реалността. Друг е въпросът, че признаването или не на Крим не влияе по никакъв начин на живота на полуострова. Пред Крим стоят съвсем други задачи, които той решава, защото е пълноценен руски регион.

Да, ако Крим бъде признат, вероятно престъпленията, които днес извършват украинските власти заедно с «меджлисовците» и незаконните въоръжени части, които са на границата с Крим, подлагайки полуострова на блокада, биха получили къде-къде по-твърда оценка. Но дори блокадата нанася по-голяма вреда на Украйна, отколкото на Крим.

Неутралната позиция на Белорусия, Армения и Казахстан им дава възможност да играят особена роля в международната политика. Минск и Астана днес са площадка за преговори и за Донбас, и за Сирия. А Белорусия извлича икономическа полза от лавирането между Украйна и Русия. Ако Белорусия признае Крим едностранно, това би ударило по настоящия й статус, в който има много тънкости.

Узбекистан е ключов регионален играч. В Средна Азия ситуацията не е лесна, ако там се изостри обстановката, ще трябва да се търси помощ от Русия. Чубаров се безпокои за Узбекистан превантивно: защото тази страна беше пристанище за хиляди кримски татари. Признаването на Крим от Узбекистан силно ще удари «меджилисовците».

Тези страни, които официално признаха Крим за част от Русия гледат в бъдещето. Русия е техен стратегически партньор, Русия става все по-силна. САЩ нарече някои от тях «аутсайдери». Е, сега същите тези отвръщат на удара на американците.

Рано или късно Крим ще бъде признат от много държави. Това зависи от скоростта на промените в света. Ако новоизбраният президент на САЩ преоцени събитията, случили се в Украйна в резултат на Майдана, а именно това е ключовият момент по пътя към признаването на Крим, то подобни мисли ще влязат в главите и на други представители на западния елит, особено на тези, които на са прага на вземането на властта в Европа.

 Считам, че президентът на Франция ще е готов да преосмисли ситуацията след февруари 2014 г.
 Но главното е — с голяма степен на вероятност ще се промени диригентската функция на САЩ в света. В резултат на това много страни, особено неутралните, ще решат въпроса за Крим по собствено усмотрение.
 Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ;