Сега е друго. В чантите на учениците има стари и нови учебници, по-точно учебници за бедни и богати, за ученици от “първа и втора” класа като във влаковете. Кой е измислил още от детска възраст да разделя децата на бедни и богати, на кадърни и некадърни? Разбира се, Министерството на образованието.

В първи клас тази година не постъпиха хиляди деца, защото тях ги няма в България. Те и техните родители са в чужбина, гурбетчии да прехранват семействата си. В програмите липсват много произведения, които имат голямо значение за патриотичното възпитание, отрекоха Ботев и Вазов и други произведения, кражбите и побоите в училище са ежедневие, цари неуважение към учителите, липса на патриотично възпитание, наркотици още от детска възраст.

Аз, младеж на 19 години, щом завърших гимназия, бях назначен за редовен учител в с. Горско, в Ивайловградски район, на самата българо-гръцка граница.

Там обикнах тази професия и цели 34 години съм работил като учител.
Във всяко селище наоколо имаше училища, открити след 9 септември 1944 г., имаше живот, чуваха се детски гласове и песни.

През деня учеха децата, а вечерта на чиновете сядаха бащите и братята им. Възпитавахме децата да обичат труда, да се учат добре, да бъдат честни и да говорят само истината, да обичат родината си България, от тези деца израснаха добри граждани и патриоти.

Сега в цялата Ивайловградска община има само 3 основни училища, а бяха 7-8. Там почти няма хора, прогонихте ги в чужди страни, като кучета, да търсят прехрана за себе си и семействата си.

Димитър Христов-Байкала, Бургас