Най-важната цел на войната в Сирия беше преобразуването на Турция. Но това не успя.

Всичко претърпя крах. Преди всичко операция «Щит на Ефрат», която наруши така създалия се баланс, разобличи спонсорираните извън граница терористи и възвести края на ИДИЛ.

Астанинският процес, започнат с Русия и Иран, срещите в Сочи също подрониха сценария за «балканизацията» на Сирия.

В новия период САЩ, създавайки Берлинска стена в Дейр ез-Зор, ще се опитат да реализират плановете си за разделянето на Сирия по Ефрат.

В тази връзка те ще насочат силите си срещу съюза на Русия, Иран и Турция, които, поели активната роля в Астана и Сочи, обезпечиха доминирането си на бойното поле в Сирия.

Влизаме в нов етап, в който стратегическото сближаване между Анкара, Техеран и Москва заедно със Сочинската система постепенно ще се засилва, а от друга страна, отношенията на това трио със САЩ с всеки ден ще стават все по-напрегнати.

В бъдеще САЩ ще засилват атаките си срещу Турция.

Вашингтон, който открито укрива гюленистите, още повече ще засилва подкрепата си за YPG в рамките на проекта «терористичен коридор» в Сирия.

САЩ, съдейки по всичко, са съсредеточили своята стратегия за засилването на Работническата партия на Кюрдистан в Сирия и Ирак, наричайки ги Демократични сили на Сирия.

Ако ПКК се окопае в тези две съседни страни, в близките пет-десет години това предполага нов поток от терористи в турските южни територии.

Според някои оценки, около пет хиляди до 70 хиляди бойци на  YPG/PYD са граждани на Турция, това прави ситуацията още по-сериозна.

САЩ в бъдеще няма да се спрат в напъните да заставят  YPG да застане срещу Турция и с това да ги склонят към акт на политическо самоубийство.

В тази връзка «терористичният коридор» в Сирия — това не само е военна заплаха за сигурността, но в същото време е геокултурен призив към Турция.

А това наред с военните мерки създава необходимостта от прилагането на социокултурни стратегии в защита.

По-рано Турция нееднократно е доказала, че притежава възможности да отстрани тези заплахи.

Голямото съгласие, постигнато от президента Ердоган с Русия и Иран чрез интеграцията и сливането, а не на базата на разделянето и разпада, укрепва  нашите връзки и отстранява рисковете от разделяне.

Знаем в какъв хаос ще ни въвлекат в този регион тези, които с реализирането на проекта под управлението на САЩ и Израел «придобиват свобода».

В тази връзка срещата в Сочи, проведена между Турция, Русия, Иран и посветена на бъдещето на Сирия, посочва наличието на исторически поврат.

Традицията, която започна с астанинските преговори, постепенно набра сила и се превърна в норма за региона.

Регионалните страни за първи път обсъдиха сирийското регулиране без участието на САЩ и другите атлантически сили.

А локомотивът на тази инициатива, извън всякакво съмнение, беше волята на турския народ, потушил опита за държавен преврат на 15 юли 2016 година.

Ако тези събития не бяха «ход, променящ играта» в нашия регион, срещите в Сочи нямаше да съществуват.

В този смисъл това е най-прекрасният отговор на тези, които взеха Турция на прицел.

Така им отговорихме ние — съборихме ги от стола.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: Sabah, Турция, 23.11.2017, 13:18
Берджан Тутар ,Bercan Tutar

 

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;