1. В други държави има мафиотизирани паяжини в някои сфери;
у нас те пускат своите метастази в практически всички сфери — икономика, финанси, транспорт, строителство, екология, култура, здравеопазване, образование, сигурност, спорт (а за футбола да не говорим — там не става дума за мафиотизиране, а за мафия — мафия на олигарха в частност и на олигархията като цяло). Ние се превръщаме в мрежа от преплели се мафиотизирани паяжини — така трудно може да се живее нататък, тези паяжини поглъщат алчно и хищно кислорода на обществото и то в скоро време ще започне да се мята като риба на сухо.

2. В други държави има корупция, криминални интереси, злоупотреба с публични финанси и собственост, нечистоплътни практики на лобизъм, но там те в малка и понякога дори в твърде малка степен влияят на функционирането на държавата и на солидността на държавността;

у нас всичкото това е не просто количество, а качество, зло качество, злокачествено и то разяжда държавата, унищожава държавността, разкъсва социалната тъкан, овълчава нравите и лишава страната от развитие и перспективи, обрича я на самоунищожение, ориентализация и безпросветен провинциализъм.

3. В други държави има нарушаване на законите от представители на елита (политически, икономически, финансов и т.н.), но понеже там всеки може да се окаже нарушител на закона, но елитът, властта, политическата надстройка, управлението не може като система да е нарушител на законите, то всеки, който се хване, който бъде уличен, «пипнат», изведен на светло, трябва да се оправя сам, никой не го брани, няма я мафиотската задруга «един за всички, всички за един» и той гарантирано ще бъде осъден;
у нас обаче има абсолютен, тотален, нагъл и безпрекословен отказ от правосъдие, мнозина в елита (и самият елит сам по себе си) нарушават законите, но правят това гарантирано безнаказано, за тях закони не важат, тях законът не ги лови, дори да извършат престъпления в особено тежки размери, затова тяхната безнаказаност е по самоускоряваща се спирала «престъпления-безнаказаност-престъпления прим» — извършват престъпления защото са безнаказани и понеже са безнаказани, извършват нови, още по-големи престъпления, чиито щети се измерват вече не в стотици милиони, а в десетки милиарди.

4. В други държави нередности, престъпвания на закони, прокарване на закони в частни интереси, посягане на общи ресурси, поведение и говорене на властта, излъчване и манталитет на лидерите, нарцисизъм и игнориране и дори презрение към неудачниците, аутсайдерите, маргиналите, лузърите — всичкото това също го има;

у нас то, за жалост, е на много по-примитивно, парвенюшко и ниско ниво, с много по-нагли, самозабравили се и низки страсти и сласти, така че сърцето на разумните и умните хора се свива — колко още може да падне летвата, колко невъзпитание, простота, простотия и простащина може да се демонстрира, колко и какви примитивни номера и очевидни тарикатщини могат да се пробутат на народа ни??

Кощунствено е, но немалко от нас вече си казват — че ще лъжат, че ще крадат, че ще дерибействат, че ще мразят слабаците и бедняците, неоправните и почтените — това окей, писано ни е, ще стискаме зъби, но не могат ли да го правят по-изпипано, по-елегантно, по-възпитано, по-интелигентно, с повече себеуважение, с повече финес, с поне някакъв ум, с поне елементарно сечене на пипето, вместо да продължават да правят каквото си искат и то все така тъпо и гадно, нагло и пошло, мерзко и непукистко сякаш нямат обикновените хора за хора въобще…

Николай Слатински

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;