Главната прокуратура в Анкара внесе обвинителен акт срещу 16 арестувани за членство в «Ислямска държава», а незаконно основаното от тях мюсюлманско духовно училище е закрито, предаде БГНЕС. В медресето, базирано в турската столица, ислямските джихадисти са обучавали малолетни деца, а настоятелите са плащали по 200 турски лири на месец. Веднъж месечно за беседите е пристигал Халис Баянджук с кодовото име Ебу Ханзала, представител на турския клон на ИД и основател на общността Ханзала в страната.

Уроците с децата са провеждани всяка неделя, като основното послание към тях е, че джихадът е възможен само с оръжие. Те са обучавани според условията на концепцията за мъченичеството. Освен задължителните неделни занимания, през седмицата са организирани различни беседи и програми.

Парламентарната система и нейната демокрация са антирелигиозни, деспотични, репресивни и насочени срещу Аллах, затова всички са длъжни да се борят с оръжие против тези правителства, те трябва да бъдат мишена. Това са част от уроците, преподавани в незаконното духовно училище по радикален ислям. От обвинителния акт става ясно, че децата в медресето не са посещавали други училища и това е по волята на родителите им. Така те са подготвяни за терористични действия срещу конституцията на страната и институциите, членовете на «Ислямска държава» ги обучават като потенциални атентатори, които следва да бъдат ползвани при бъдещи нападения.

Джихад е понятие в исляма, произлизащо от арабския корен със значение „стремя се“, „полагам усилие“, „боря се“. Точното значение на понятието зависи от контекста на употребата му и смисъла, който говорещият влага в него.7

 В този смисъл арабистът Йордан Пеев сравнява понятието с християнския призив „с нами Бог“.

То се появява 41 пъти в Корана, най-често в идиоматичния израз „да се бориш по пътя на Аллах“ (йуджахидуна фи сабили л-лахи).

Две са обичайните значения на понятието: вътрешна духовна борба (усилие) на вярващия (наричана „голям джихад“); и външна, физическа борба (усилие) срещу враговете на исляма (наричана „малък джихад“).

В общия случай джихад означава доктрина, призоваваща вярващите на борба с враговете на религията им, били те хора или психологически феномени, в това число на цената на жертване на собствения комфорт или дори живот.

 Сам по себе си джихад не означава война, доколкото антоним на думата е не мир, а бездействиеленост (quud).

 В този смисъл джихада е доктрина на полагане на усилия за утвърждаване и разцвет на ислямската вяра.

Някои ислямски учители твърдят, че големият джихад е оригиналното значение на понятието; други — че е единственото; а трети (най-вече западни изследователи на исляма) твърдят, че външният, малкият джихад, е основното значение на думата, доколкото той е исторически първи. Повечето войни, водени от мюсюлманите обаче, съчетават религиозни с материални мотиви.

Джихадът понякога е сочен като Шести стълб на исляма от някои радикални ислямисти,  макар да не може да бъде счетен като такъв.