На фона на завършилите в Сочи преговори между Русия, Иран и Турция, където бе анонсирано скорошно завършване на войната и началото на процеса на междусирийското регулиране, което трябва да определи облика на следвоенна Сирия, показателно се оказа изтичането на информация в американската преса, която посочва, че

САЩ, независимо от разгрома на ИДИЛ, имат намерение да запазят своите въоръжени сили в Сирия и да използват кюрдите като инструмент за натиск върху Асад.

За това вече се говори многократно, апропо — независимо от това, че официално САЩ подкрепят териториалната цялост на Сирия, неофициално те продължават опитите да се реваншират за стратегическия си неуспех при свалянето на Асад, за което попречиха Русия и Иран.

Недоволството от хода и изхода на войната в Сирия нееднократно бе заявявано от Вашингтон, както и опасенията от следвоенното развитие на войната за САЩ, Израел и Саудитска Арабия, свързано с нарастващата роля на Русия и Иран в региона.

Официално администрацията на САЩ не заявява това, защото Белият дом и Държавният департамент осъзнават нищожните си позиции в Сирия.

От гледна точна на международното право и фактическото положение на нещата, действията на САЩ са очевидна агресия срещу суверенна държава.

Друг е въпросът, че САЩ плюят на международното право, както и на суверенитета на другите страни.

Но от гледна точка на имиджа, някои неща не е желателно да се изказват официално, те изискват съответния информационен камуфлаж — нещо като несъществуващото разрешение от ООН да стъпят в Сирия, за което неотдавна си позволиха да говорят.

Само по себе си изтичането на информацията в американските СМИ е полезно, защото то разкрива реалните, а не декларативните намерения на САЩ.

Това е полезно, за да не се питаят напразни илюзии на тема …»нормалността при споразуменията със САЩ и тяхната добра воля по принцип».

Принципите за САЩ са обратни на това, което те заявяват официално. Уви, това е горчивият факт.

Уви-то е казано за хилядите обикновени американци, които не са виновни за управлението на зловещия си елит.

Русия не за първи път води дипломатическа и информационна кампания, насочена за разобличаването на истинската причина и същност на присъствието на САЩ в Сирия.

Обвиненията от страна на МВнР на Русия и МО на РФ са многобройни.

Официалните изявления на Сирия, Турция и Иран — също: и те са са заинтересовани от това да се изтласкат американците от територията на Сирия, защото Щатите са главната пречка за края на войната.

Освен общите цели, свързани със запазването на Асад на власт и гарантиране на териториалната цялост на Сирия, Турция и Иран имат свои задачи.

Иран е зает са гарантиране сигурността на шиитския мост Техеран-Бейрут (на което проектът сирийски Кюрдистан може да попречи).

Ердоган има интерес да отслаби тила на Кюрдската Работническа партия и да не допусне създаването на Сирийски Кюрдистан под ръководството на свързаните с Кюрдската Работническа партия организации.

Разбира се, че никой директно няма да започне война срещу САЩ, но в рамките на толкова модерните вече хибридни войни, има и други способни да се удари хегемонът.

Основната стратегия в момента се върти около въпроса за привличането на адекватни кюрдски лидери от Рожава в междусирийския диалог, за да могат кюрдите да получат своето място на масата на преговорите и да намерят общи точки с Асад по въпросите за бъдещето на кюрдите в състава на Сирия.

Именно затова Русия не позволява да се развихрят амбициозните планове на Ердоган по отношение на Африн и продължава да убеждава Турция, че с кюрдите може да се постигне споразумение и няма начин кюрдите да не се окажат на тази маса на преговорите, на която стоят вече организации, които се считат за «умерени терористи».

На фона на някои от тях, кюрдските групировки са значително по-легални и добронамерени.

Да, става въпрос за култивирането на кюрдския сепаратизъм.

Ако с кюрдите НЕ се стигне до споразумение, нещата ще придобият почти зловещ вид.

Но тогава е неизбежно преминаването към План Б, където върху кюрдите ще започне концентриран натиск в следните посоки:

 

  • Сирия, Турция и Ирак ще блокират експорта на нефт от Рожава и импорта на стоки в Рожава, реализирайки същите тези заплахи, които вразумиха Иракски Кюрдистан. САЩ, естествено, не могат да снабдяват целия регион по въздуха.
  • Ще стане актуален въпросът за кюрдско-арабския конфликт на териториите, контролирани от кюрдите, където арабите са болшинство. Това ще повиши вътрешната ентропия в Рожава и в края на краищата ще се създадат отряди срещу SDF.
  • Кюрдските организации, които вземат участие в американските планове, могат да бъдат признати за терористични (тази опция за Сирия и Русия може да доведе до съществено подобряване на отношенията с Турция).
  • Русия може да спре да защитава Африн. Иран и Ирак могат да спрат граничния преход във Фейш Хабуре и да скъсат икономическите и логистични връзки на Иракски Кюрдистан с Рожава.
  • Сирийската армия и шиитските части могат да започнат реализирането на този план, който бе реализиран в иракски Кюрдистан — с тези, с които могат, ще се договорят, а с тези, с които не могат — започват да hи притискат, както направиха с Барзани.
  • Крайният вариант — турската армия влиза в Рожава под предлог «борба с тероризма». Този край на е особено желателен, защото той ще означава рязкото засилване на Реджеп Ердоган, но и този план не е изключен.
  • Т.е. съществува огромен инструментариум да се притисне Рожава.

Този план може да бъде приложен, ако САЩ успеят да доведат нещата до неотстраним конфликт.

На този етап Русия и Ко се стремят да убедят кюрдите, че не бива да приличат на Барзани и на дело да проверят сценария, за който по-късно горчиво ще съжаляват.

Може колкото си искат да викат «Америка е с нас!» и да снимат момичета с автомати, но когато нещата допрат до кокала, реалността трябва да се има предвид, за да няма жестоко обидени, оскърбени или дори убити…

САЩ разглеждат кюрдите единствено като инструмент за своята политика в Сирия.

За жалост на кюрдите го казвам това, защото силно им симпатизирам.

САЩ се опитват да хлъзнат кюрдите по пътя на продължаваща война в Сирия, в която война загубите за самите кюрди въобще не за важни за Вашингтон.

В този план, в името на общото благо, а и за благото на кюрдите, би било повече от желателно, ако Русия успее да запознае кюрдите със своята позиция, а Асад и Ердоган да смекчат становището си по кюрдския въпрос — за да може да бъде намерен компромис, който да устройва всички.

Резултатите от това, които по-горе е написано, ще видим през 2018 година.

Русия няма интерес от излишно затягане на войната в Сирия.
Точно обратното — нейните успешни резултати трябва да се отчетат и да се имат предвид.

На горното се противопоставят САЩ.

А това демонстрира, че, независимо от военния разгром на ИДИЛ, във войната в Сирия остават още много проблеми, които трябва да се решат с помощта на Иран и Турция.

Никой не е обещавал, че ще бъде лесно.

Петя Паликрушева за News Front

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;