Ситуацията в отношенията между САЩ и КНДР става все по-критична.

Държавният департамент, министерството на отбраната и Белият дом са все по-разтревожени от това, че севернокорейският режим крие част от своята ядрена програма от Международната агенция по атомната енергия (МАГАТЕ).

Предлагаме ви превод на част от статията  Newly Declassified Documents Prove America’s North Korea Strategy Has Failed (Новите разсекретени документи доказват, че стратегията на САЩ по отношение КНДР е провал), публикувана от изданието The National Interest.

От Пхенян на свой ред заявяват, че КНДР ще използва всички пътища на преговорите, за да спре международната общност и да продължи да увеличава своя ядрен потенциал.

Мотивите на Китай, най-крупният търговски партньор на Северна Корея, до момента не са съвсем ясни, което само усложнява ситуацията.

Припомняме, че през 1991 и 1992 години администрацията на Джордж Буш отчаяно търсеше методи за нуклеаризация на Корейския полуостров и искаше Пхенян да бъде поставен под наблюдението на МАГАТЕ.

Миналата седмица, благодарение архива на Националната служба за сигурност, бяха разсекретени десетки документи по северкорейския ядрен въпрос.

Всички те доказват доколко отчаяно длъжностните лица от администрацията на САЩ са се опитвали да се противопоставят на превръщането на КНДР в ядрена държава.

Документите показват също, обаче, колко малко за последните 25-30 години се се променили възгледите за Северна Корея в правителството на САЩ.

Тогава, както и сега, официалната политика на Вашингтон за Северна Корея беше пълна, безпрепятствена и надеждна денуклеаризация на полуострова.

Тогава Белият дом считаше, че икономическата принуда в съчетание с дипломацията, както и единството между САЩ и Южна Корея, ще заставят ръководството на КНДР да седне на масата на преговорите.

И само споразумението с МАГАТЕ, както се отбелязва в документа, може да стане първата стъпка по пътя към денуклеаризацията на Корейския полуостров.

Още през 1992 година основна преграда за регулирането на конфликта беше принципното несъгласие между Държавния департамент, който се стремеше да инициира диалог на високо равнище по въпроса за двустранната денуклеаризация в замяна на нормализиране на отношенията с Пхенян, и министреството на отбраната, чийто членове искаха да изключат дори споменаването, че отношенията могат да се нормализират.

Там, където американските дипломати считаха, че грандиозната сделка с Ким и нужна за бъдещите преговори за денуклеаризация, Пентагонът заявяваше, че администрацията на Буш преждевременно предлага да се установят дипломатически отношения със старана, която често нарушава обещанията си.

Като цяло, от разсекретените документи може да се направи изводът доколко статична остава политиката на САЩ за ядрената програма на Северна Корея.

Безпокойството на Вашингтон по повод искреността на Северна Корея и сътрудничеството с Китай започна още през 1990-те години и до днес висят над американската политика като смог над хоризонта.

Основното различие между миналото и настоящето се състои в това, че споровете в САЩ вече не се ограничават около постоянното спиране на програмата на Пхенян за преработка на плутоний.

Понастоящем основното внимание е акцентирано върху това, как да се убеди режимът на Ким Чен ун да спре ядрените изпитания и да разоръжи вече наличният му арсенал.

Нещо повече, властите в САЩ имат намерение да предадат корейската ядрена програма под наблюдението на МАГАТЕ и да я консервират.

Според САЩ, единственото препятствие е Ким Чен Ун, който не позволява на Вашингтон да постъпи с него тока, както постъпи със Садам Хюсеин и Муамар Кадафи.

Повече от четвърт век безуспешни искания, залагайки на една и съща стратегия…

Колкото повече политическите лидери на САЩ продължават да считат, че денуклеаризацията на Северна Корея — това е нещо реалистично, толкова от повече време ще се нуждае Белият дом, за да разработи стратегия за решаването на проблемите, която стратегия действително може да проработи.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;