Считам, че всичко случващо се е символично.

След няколко седмици безуспешни преговори за създаването на коалиция в Бундестага от преговорите  излезе партията Свободна Демократична Германия, а след това и Зелените, което направи немският парламент недееспособен (нямащ официално болшинство).

А фрау канцлерът, която вече месец е «изпълняващ длъжността», сега окончателно седна на табуретка на три крака.

Започна 2-седмичното броене — или парламентът ще утвърди кандидатурата на канцлера (а болшинството в него не подкрепят Меркел), или парламентът ще тръгне на предсрочни избори.

И в същия този ден в този вече фактически наполовина разпуснат Бундестаг говори бандеровският «юнак» Микола Десятченко.

Когато говори един път — това е случайност.

Когато два пъти — това е съвпадение.

Но когато говори три пъти — това вече е закономерност.

Всеки път, когато немците се свързват с бандеровците, гарантирано настъпва «канцлер капут».

Първият път, когато немците подкрепиха марионетъчното правителство на Скоропаски, това завърши за Ваймарската република с поражение за Германия в Първата световна война.

Вторият път, когато немците се свързаха непосредствено с Бандера, това завърши със самоубийството на Хитлер и с поражението на Германия във Втората световна.

Сега е третият път — Германия подкрепи бандеровският държавен преврат в Украйна, т.е. пред канцлера Меркел стои перспективата за близка и безславна оставка.

Между другото, когато предишният канцлер, Герхард Шрьодер, не успя да състави правителство на болшинството, той веднага си подаде оставката, както от поста канцлер, така и от длъжността глава на партията СДПГ.

Но това е човек на честта, а баба Меркел се държи за креслото така, както наркоман за хероин.

Можете да спорите колкото си искате, но бандеровското момче Микола пред разпадналия се на части Бундестаг, който се каеше пред потомците на нацистите за «невинно пострадалите от съветските зверства» — това е точна илюстрация за грешките, които природата понякога прави.

Бандеровците винаги лижат ботушите на тези, които са обречени на поражение — на шведите, австро-унгарците, нацистите…

Както пише Пол Андерсън «Господ има чудесно чувство за хумор».

Дори и да не вярвам в него.

Александър Роджърс

Превод: Петя Паликрушева

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;