Точно преди 100 години е публикувана Декларацията за правата на народите на Русия, подписана от Ленин и Сталин. Основните претенции към  този документ е, че той бил станал причина за разпадането на историческата Русия, тъй като се опирал на сепаратистите и разчитал на революционна утопия.

Но действително ли е така?

Декларацията за правата на народите на Русия е един от документите на Съвета на народните комисари, подписан от Ленин и Сталин, който сега е почти забравен.

Но напразно. Документът илюстрира добре как революционерите-победители са мислили и действали в първите дни, седмици и месеци след идването им на власт в резултат на ВОСР.

По време на СССР не е правен  широкообхватен и цялостен анализ на първите водещи практики на болшевиките — тяхната еволюция от революционери до държавници остава зад кулисите.

Доминирна идеите за непогрешимостта на партията на пролетариата, ръководеща се от идеите на Маркс и Енгелс.

В постсъветската епоха са премахнати идеологическите ограничения, но ситуацията в страната е такава, че към подобни «дреболии» на никой не му се искало да се докосва.

Междувременно болшевиките, които имат сериозен опит в партийната, организационната и нелегалната работа, нямат опит в държавната администрация. Споменатата декларация, нейната форма и по-важното — съдържанието — са ярък пример за това.

Самото конструиране на декларацията е много характерно.

Документът е по-скоро скицирана реч за митинг, т.е. форма, много по-позната на революционерите, отколкото на  държавните управленци.

 «Октомврийската революция на работниците и селяните започна под общия знак на разкрепостяването», се казва в декларацията. — Селяните са разкрепостени от властта на помещиците, защото вече няма помещическа форма на имот.

Разкрепостени са войниците и моряците от властта на авторитарните генерали, за генерали в бъдеще ще се правят изборни, те подлежат на смяна. Работниците се освобождават от капризите и произвола на капиталистите, защото отсега нататък ще се установи работнически контрол върху фабриките и заводите. «

«Всичко живо и жизнеспособно се освобождава от омразните окови», обявява декларацията.

Едва ли има смисъл да се занимаваме с очевидно утопичната идея за разкрепостяването на войниците и моряците, които сами трябвало да  избират и заменят генерали.

В началото на 1918 г. започва формирането на Червената армия на работниците и селяните, където съветския контрол бързо отстъпва място на по-традиционните военни методи.

Концепцията за контрола на работниците в предприятията е не по-малко утопична.

По принцип това е идея не на болшевиките, а по-скоро на анархо-синдикалистите, но в хода на революцията всичко това звучи силно — «земя на селяните, фабриките на работниците, мир на народите».

Още тогава се разбира, че самата Декларация за правата на народите на Русия не се вписва добре в реалностите на живота на младата страна на съветите.

Ленин трябвало веднага да коригира ситуацията, прекалено извън релсите излизали формите на работнически контрол.

Освободените пролетарии изгонили бившите собственици и мениджъри, а след това, без да имат управленски, счетоводен и инженерен опит, довели предприятията да закриване.

В редица случаи работниците продавали суровини и оборудване, разпределяйки помежду си средствата — така някои от тях разбирали революционното правосъдие.

Стигнало се до пълен абсурд.

Например, пощенските работници, обединени в Съюза на работниците, въвели работническия контрол над съветската организация — Народен комисариат по пощи и телеграф. Съветът на народните комисари трябвало да премахне Съюза на служителите със специален указ.

За да бъдем справедливи, ще отбележим, че в много случаи трудовите контролни органи намерили общ език със собствениците и с мениджърите, те ограничавали намесата си само до определени условия за защита на труда.

Често самите собственици изоставяли своите предприятия, без да оставят никакъв друг изход на работническите организации.

Всъщност, съветите се сблъскали с два разнонасочени, но свързани помежду си фактори  — инициативата на революционните маси «отдолу» и действията на собствениците «отгоре».

Последните (собствениците) в условията на революция по най-бързия начин се опитвали да продадат предприятията си и да драснат към чужбина, защото ги било страх от кланета.

На 27 ноември 1917 г. болшевиките се опитвали да поставят  ситуацията около контрола на работниците в разумна рамка, като издали Правилник за контрол на работниците. Но не съвсем успели.

Вече на 15-ти декември 1917 народните комисари издават указ за създаването на Висшия съвет на народното стопанство (Върховния икономически съвет), който сам поема контрола над агенциите за работнически контрол и над предприятията оставени без контрол.

Нещо повече, Висшия съвет получава правото да «конфискува, реквизира, запорира, секвестира…», повтаряйки почти дословно в правомощията си на царски специален указ.

В този случай Висшия съвет на народното стопанство се базира на структурата, появила се преди революцията: в стоманодобивната промишленост, в текстилната промишленост и пр.

С което съвсем на се омаловажава социалистическият принцип при разпределение на печалбата, който без всякакво съмнение е дело на болшевиките — те насочвали печалбата на държавните предприятия към удовлетворяване на вопиющите социални нужди на народните маси — за ограмотяване, за край на глада, за работни места, за безплатно здравеопазване….

За да спрат пълната разруха на криворазбраната революционната слободия и да започнат да изграждат вертикална власт, на болшевиките им били нужни само два месеца.

Само два месеца.

Петя Паликрушева

.

Тагове: ; ; ; ; ;