Сталинските наследници, като изключим дебила Хрушчов, използваха сталинската инерция и постигнаха добри резултати.

Но колкото по-задоволителни ставаха тези резултати, толкова по-осезаеми ставаха опасенията на Сталин.

След караибската криза и свалянето на Хрушчов съветското ръководство преразглежда из основи геостратегическата ситуация на планетата.

Геополитическото и геостратегическо положение на социалистическия лагер оставаше благоприятно.

Към 1980 г. 34% от населението на планетата или около 2 милиарда души живееха в условията на социализъм.

Други 1,5 милиарда бяха в държави от третия свят, симпатизиращи и гравитиращи около социалистическата система.

В 102 държави съществуваха и действаха комунистически и работнически парти и партии изповядващи марксизма, в това число във всички мюсюлмански страни (!!)

Общият брой на техните членове надхвърляше 120 милиона, от които 80 милиона комунисти.

За военната защита на европейския социализъм бдеше Варшавският договор, за икономическа защита – Съвета за икономическа взаимопомощ.

Въоръжени движения с национална, социална, но антикапиталистическа насоченост разтърсваха с действията си Централна и Южна Америка : Тупамаросите в Аржентина и Уругвай, Сандинистите в Никарагуа, „Фурабундо Марти” в Салвадор, „Камилио Торес” в Доминиканската република, „Мачатерос” в Пуерто Рико, „Сендеро Луминосо” в Перу, „Тупак Катари” в Боливия, „Мануел Родригес и Лутари” в Чили.

Близо до границата със САЩ действаха партизанските отряди в Мексико. (439)

В Близкия Изток въоръжена борба се водеше около Палестина и Ливан, в Иран се утвърждаваше антиамериканският шиитски режим на аятолах Хомейни, завършваше успокояването на Лаос, Камбоджа и Виетнам след американската агресия.

В самия бастион на капитализма – бившите европейски колониални империи – съществуваха райони на вътрешно напрежение и дестабилизация : Северна Ирландия, Баския, Фландрия, Корсика, Северна Италия.

В Западна Германия действаше „Фракция Червена Армия”, в Италия отекваше ехото на „Червените бригади”.

На източния фланг на НАТО се разгаряше въоръжената борба на кюрдския народ.

Исторически обременените отношения Гърция-Турция периодично се изостряха заради Кипър.

На южния фланг на НАТО, в Либия, полковник Моамар Кадафи водеше своята „малка война” със САЩ.

Призракът на комунизма витаеше над целия свят.

Социализмът контролираше европейската континентална сърцевина – ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария – а югоизточните социалистически страни прикриваха всички меридианни, паралелни и диагонални пътища и трасета към Азия и източна Африка.

Съединенията на Варшавския договор се намираха на 50 км. от Хамбург, на 100 км. от Франкфурт на Майн, на 200 км. от Мюнхен, на 300 км. от френската граница, на 250 км. от Босфора.

Мощна съветска военноморска ескадра постоянно присъстваше в Средиземно море.

Суецкият канал се контролираше от Етиопия и Южен Йемен по протежение на Африканския рог (Сомалия).

Южните морски пътища през Кейптаун и Порт Елизабет удобно се наблюдаваха по оста Ангола-Мозамбик по линията на 20 паралел на юг от Екватора.

От Мозамбик, в зоната на нормалната оперативно-стратегическа достижимост (около 4000 км.) се намираше архипелага Чагос с изключително важната американска база Диего Гарсия.

На американския континент социалистическа Куба беше идеален плацдарм за застрашаване на САЩ – до полуостров Флорида са 200 км. ; до космическия център на нос Кенеди (Канаверал)-650 км. ; до Вашингтон-1800км.

Ако се използва територията на Никарагуа, до Панамския канал са 400 км.

Известно е, че който владее Куба, той разполага с Мексиканския залив и контролира устието на Мисисипи.

Мисисипи е исторически и стопански път на хора и товари от Охайо до Нови Орлеан.

Това е гигантска равнина, която произвежда 90% от селскостопанската продукция на САЩ и където е съсредоточена демографската енергия на страната.

Удобно разположен върху евразийската „ключова зона”, само 1200 км. отделяха социализма от топлите води на индийския океан. Охотско, Японско, Жълто, Източно и Южнокитайско море бяха всъщност вътрешни морета за социалистическите страни.

Индокитайското „съзвездие” Виетнам, Лаос и Камбоджа откриваше удобно предмостие към Шри Ланка, Тайланд, Малайзия, Филипините и Индонезия.

Социализмът разполагаше с 40% от всички природни ресурси и полезни изкопаеми на планетата и с възможност площта му да поеме и изхрани още до 4 милиарда жители.

Контролираха се почти 50% от енергоносителите, над 60% от златните, диамантените и уранови запаси.

Общият „социалистически” БВП се приближаваше до 15% от планетарния.

Проф. Евгений Гиндев

 

Тагове: ; ;