В онези времена след Сталин съветската политико-дипломатическа обстановка беше съвсем друга.

Всичко започна, както винаги, съвсем обикновено с един безобиден разговор.

През 1970 г. се срещат двама приятели, Алексей Косигин, тогава министър-председател на СССР и Юрий Андропов — председател на КГБ.

Те обсъждат състоянието на СССР и стигат до извода , че най-добрите години на СССР са завършили с края на осмата петилетка (1970 г.) и е започнал период на нестабилност, главно в националните републики.

Прословутите «косингински реформи» започвати през 1965 г. са се провалили.

Целта на реформите беше децантрализиране на икономическото планиране.

На републиките беше заявено : вие там сами решавайте, сами намирайте ресурси и т.н. Казахстан, Узбекистан, Киргизия решително възразяват : вие ни дайте ресурси, тогава ние ще работим.

Но Кремъл не бил съгласен.

Точно този пункт обсъждали Косигин и Андропов.

Те се съгласили, че страната трябва да се освободи от дотационните райони : Узбекистан, Тюркмения, Киргизия, Таджикистан, Молдавия, Армения, Прибалтика.

С други думиы, СССР да изчезне, а Русия да се превърне в суровинен придатък на Западния свят.

Те вярвали, че само така руските хора ще заживеят по-добре.

Да, СССР е хубаво нещо, но те ясно осъзнали, че не могат да управляват огромната държава.

Сталин можеше, но те не могат и, ако така продължава, Съветският съюз ще се саморазпадне.

Но не искаха да предадат властта на други, които може би щяха да се справят. (Михаил Полторанин: «12 июня для России не просто «черный день»…». Интервю на Валерий Береснев – 12.06.2017 г. — „cont.ws”).

Не след дълго Съветският съюз подписа първия капитулационен документ – споразумението от Хелизнки.

Започна времето на размразяването.

То обаче приключи бързо при началото на съветската военна акция в Афганистан (1979 г.).

След смъртта на Брежнев в началото на 80-те години съветското ръководство на специално заседание на Политбюро на ЦК на КПСС, след обстойно разглеждане на положението в света, взема следното решение : СССР и социалистическия лагер повече няма да работи за световната победа на социализма, защото след капитулацията на Запада и на САЩ „реалният” социализъм няма ресурсните и идеологическите възможности да овладее неизбежния планетарен хаос, който ще възникне.

В името на съществуването на човечеството, мирното съвместно съществуване между социализма и капитализма трябва да продължи !

Малко след това съдбоносно решение на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов

Започва последния акт на гигантската историческа трагедия – СССР се разпада, възниква Руската Федерация.

Това е съвсем нова по своята същност държава, нямаща нищо общо със Съветския съюз, освен част от територията му.

Основния стремеж на руските ръководства (Елцин, Путин) е осъществяването на многополярен свят.

Макар от научна гледна точка това да е абсолютно несъстоятелен планетарен проект, несъвместим с идеята на Глобалния проект, това се оказва единствената възможност на държавата-континент да използва натрупалите се неизбежни дълбоки диалектически противоречия в носещата парадигма на Глобалния капиталистически проект.

Този проект се оказа неспособен да разрешава загадката на Историята и загадката на Вселената поради своята есхатологична несъстоятелност и с това поставя целокупното човечество пред реалната възможност да прекрати своята еволюция и да изчезне като прах във Всемира.

За разлика от социалистическия свят, капиталистическият свят не се поколеба да рискува бъдещето на човечеството в интерес на своите антихуманни, безумни, егоистични и престъпни цели използвайки като оръжие една позабравена историческа максима, че различните богатства по-лесно се обединяват, отколкото различните бедности !

Какво ще стане с „многополярния свят” може само да се досещаме, като наблюдаваме какво става с Глобалния проект (за информация виж статията «Академик В.П.Филимонов за бъдещето на човечеството. Цифровизацията – „cont.ws” -4.07.2017 г.).

Така или иначе, причината за планетарния хаос, който днес е очевиден, е несъстоятелността на съветското ръководство да наблюдава, прогнозира и управлява световните процеси, очудващата безпомощност на КПСС за защита на завоеванията на съветските народи и пълното безразличие на целокупния народ за собственото си бъдеще, т.е. смъртоносна неспособност за самопознаване на пълноценната реалност.(Сергей Роганов – „Частныий кореспондент” -15.08.2011 г.).

С други думи, от величавите дни на историята Ленин и Сталин ни казват :

„Последният и решителен бой предстои. Да се готвим за него !”

Проф. Евгений Гиндев

 

Тагове: ; ; ; ; ;