В навечерието на 100-годишнината от Октомврийската революция във Верона се състоя ретроспективна прожекция на филмовата сага „Сибириада“. По този повод „Известия“ разговаря с режисьора Андрей Кончаловски за това какво обуславя интереса на италианците към руското кино, защо обикновените хора играят не по-лошо в киното от професионалните актьори и за отношението му към холивудския скандал около Харви Уайнстийн.

Във Верона се проведе симпозиум, посветен на революцията, след което бе показан филмът „Сибириада“. Как си обяснявате интересът на европейците към едно толкова отдалечено от тях, и по време, и по място, събитие?

-Това се дължи на най-различни тенденции. Но най-повърхностната от тях е вихрещата се от четири или пет години русофобия, която бе въздигната в официална политика на ЕС и Вашингтон. Сред обикновените хора тя предизвиква обратна реакция. Защото хората така и не се поддадоха на активната русофобска бомбардировка, не успяха да им промият напълно мозъците.

Втората причина за този интерес, несъмнено, е кризата на империализма, довела до криза на капиталистическата система. Европейските идеолози и досега не могат да обяснят причините за тази криза. Всички теоретици замлъкнаха. Иначе трябва да им признаем, че лъготеха успешно в продължение на 15 години.

Е, дойде време да признаят, че Маркс е бил прав.

Във всеки случай всички те изпаднаха в доста неудобно положение.

Ако се съгласят, че Маркс е бил прав, тогава всички отиват на боклука. Цялата западноевропейска идеология.

Вече се появиха отделни личности, като икономистът Тома Пикети (автор на книгата „Капиталът в XXI в.“, когото наричат съвременният Карл Маркс, бел. ред.), като икономистът Томаш Седлачек, които започнаха да казват истината. И отново станаха актуални старите икономисти, които отдавна са в гроба.

— Истината за какво? За кризата на капитализма?

 Джон Гълбрайт написа цяла книга — „Икономика на невинната лъжа“.

Какво е капитализмът?

Когато по-голямата част от средната класа обеднява, а един облагодетелстван процент притежава 99% от богатствата, явно системата не работи. Това поражда въпроса – какво да се прави?

И тук отново изплуват образите на Карл Маркс, на Антонио Грамши.

На хората, които предричаха, че капитализмът няма бъдеще. Че той води до разпалването на империалистически войни. Разберете, това е много важна тенденция, защото тя влече след себе си въпроса – а какво тогава да строим в Европа, накъде да поемем в бъдеще?

— Но този въпрос не е актуален само за Европа.

 — Да речем, че ние в Русия въобще не знаем какво строим. Но нали в Европа уж знаеха! А се оказа, че и то не работи. Ако погледнете от спътник, ще видите милиони нови автомобили, струпани на запуснати летища. Това са автомобили, които не са продадени и не могат да бъдат продадени, изхвърлени за скрап.

А не могат да ги продадат, защото тогава ще трябва да уволняват работници.

Системата на производствените отношения навлезе в задънена улица.

Производителните сили нарастват колосално, а производствените отношения са остарели. Трябва да се търсят нови форми. Мисля, че от тази гледна точка руската революция е първият опит в историята за създаване на антикапиталистическа система.

— Неуспешен опит, трябва да признаем.

— Защо се получи така, е друг въпрос. Но трябва да припомним, че Маркс въобще не е допускал, че в Русия е възможна революция.

Маркс е мислел, че тя възниква там, където съществува реална работническа класа: в Германия, в Англия.

Но не и в Русия, където по същество не е имало работническа класа, 86% от населението са били селяни. В какво се е превърнала тази революция, може да се прочете в „Синята книга“ на Зинаида Гиппиус или в „Окаяни дни“ на Бунин. Но това е било опит за създаване на антисистема и тази антисистема разрушава нацизма.

— Тоест, за вас интересът към руската революция е напълно обясним?

 — Абсолютно.

— В момента работите над новия си документален проект „Неуниващият човек“. Какво ще рече това? И как гледате на съвременния средностатистически руснак?

 — Не, неуниващият човек не е средностатитически руснак. Това е Василий Теркин, а той е велик герой.

— Тоест, вие смятате, че в крайна сметка неуниващият човек е съвременният Василий Теркин?

— Разбира се, него винаги го е имало. Да вземем, например, моят Алексей Тряпицин (героят от филма на Кончаловски „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин, бел.ред.), той е точно такъв. Просто ми се искаше да създам събирателен образ на Альоша Трапицин, който може да се срещне из цяла Русия и който грам не се вълнува от никакви санкции. Та той живее под санкции от хиляда години. Санкциите са за елита, а за обикновения човек те не променят нищо.

— Не се ли боите да снимате непрофесионалисти?

— Не. Напротив, плашат ме артистите. Много малко са запомнящите се артисти. Освен това ми трябват живи хора, а не такива, които само произнасят текста.

Да вземем най-известните филми: Федерико Фелини е снимал предимно аматьори, Виторио Де Сика също е снимал хора от улицата. Целият неореализъм е построен върху хората от улицата. Да играе може всеки човек.

— Впрочем, и във филма ви за Микеланджело снимате съвсем обикновени хора?  

— Да, повечето.

— Защо са само италианци, а няма руснаци? Определени типажи ли търсехте?

— А за какво са ми руски артисти, при положение, че снимам в Италия на италиански език?

— Да се върнем към професионалните актьори. Работили сте в Холивуд, познавате го отвътре. Как ви изглежда тази история със сексуалния тормоз. Всеки обвинява другия в грехове с многогодишна давност. Защо тъкмо сега всичко това изплува на повърхността и предизвиква такъв грандиозен скандал?

 — Това е голяма глупост! Заради близостта на Хилари Клинтън с братята Уайнстийн. Мисля, че Тръмп просто реши да й подлее вода, тъй като Харви Уайнстийн е финансирал кампанията на Хилари Клинтън.

Колкото до самите сексуални посегателства, мисля, че светът просто е устроен така. Но както са я подкарали, съвсем скоро ще трябва да осъдят и Клинтън.

От друга страна, се надявам това нас да не ни засегне. Защото мъжете са създадени да ухажват жените, а жените – да им се съпротивляват. Лев Толстой е казал: „Жените обичат да ги стискат“. Дайте тогава да осъдим целия мъжки пол. Всичко това е някаква истерия и манипулация на масите.

 — Възможен ли е подобен скандал у нас?

 — Не знам. Сигурно в рамките на Садовое кольцо може да се появи подобна глупост. Но, според мен, това е несериозно. Разбирате ли, мъжът трябва да е мъж, а жената – жена. Слава Богу, живеем в страна, в която политическата коректност още не е стигнала до абсурд. Когато мъжът вече не бива да се нарича мъж, жената – жена, а трябва да ги наричаме „личност“. Според мен тази аберация на неоконсерваторите-глобалисти е пагубна за семейството. И въобще за всичко.

Гласове, Елена Лорина «Известия»

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;