Бившите съюзни република не започнаха да живеят по-добре след разпада на СССР, заяви секретарят на Обществената палата на Русия Валерий Фадеев, откривайки митинга-концерт «Русия обединява».
«С разпада на СССР не започна по-добър живот в републиките, защото народът престана да бъде единен», поясни той.
Фадеев отбеляза, че силен обединяващ фактор може да бъде съвместното бъдеще на многобройните народи на Русия.
Митингът-концерт, който се провежда в Лужники, е посветен на Деня на народното единство.
Според чл. 72 от Конституцията на СССР от 1977 г. държавата де юре беше конфередерация от съюзни републики.
 Всяка от тях имаше правото да се отдели от състава на Съветския съюз.

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид република — съветска република, и на новата държава — Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ — КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация — първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление.

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те год. обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка).

В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията — ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР.

В края на 1980-те год. републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент — Върховният съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като де факто СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики.

За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР — Руската СФСР, Украинската ССР и Белоруската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Тагове: ; ; ; ;