Последний солдат

Наричали го Петя
Пьотр Филоненко.
Момчето избягало от дома си и заминало за фронта.
Преминал през цялата Война.
Ето какво казва самият той:
«Явно отивах на смърт.
Знаех къде отивам.
На челото на моята 18-годишна сестра немците издълбаха петолъчка, изрязаха й гърдите, тя викаше, избиха й скулите.
Майка ми се хвърли да я защитава, а те и майка удариха с приклада по главата, тя падна.
В ръцете си държеше по-малката ми сестра.
Има за какво да ненавиждам немците и бандеровците».
На 14 юли 1943 година, когато Пьотр Филонеко воювал в състава на танкова бридата, попаднали под страшна бомбардировка.
Спасявайки командира си от бомби, Петя го тикнал в окопа и приел осколките върху себе си.

 

«После разбрах, че в тялото си имам седем. Тогава командирът извика: «Бягай към фелдшера!»

Но фелдшерът беше мъртъв.

Тогава изгубих съзнание.

Приятелите ми казаха, че тогава са убили 14 човека.

Започнали да ги закопават в братска могила. 
Тогава изведнъж някой видял, че от носа ми излизат кървави балончета.

«Изровете го, той е жив!», викаха другарите ми.

Медицинската сестра Валя дала кръв за момчето и то оживяло.

«Имаше бой по трасето Хомел-Бобруйск. Пехотинците не успяваха да минат през стената от огъня.

Аз скочих от бронетранспортьора, прехвърлих се през храстите и с всички сили ударих с рамо дулото на картечницата, 12 патрона — в тялото ми».

Момчето тогава е  само на 14 години.

Малкият герой, който повторил подвига на Александър Матросов, според всички бил мъртъв, решили да погребат в гроб, като офицер.

Започнали дори да копаят дупката, дори пирони в ковчега започнали да забиват, когато отвътре се чули слаби хрипове.

Последвали 12 операции и половин година рехабилитация в болницата в Цхалтубо.

«От нашата танкова бригада останах само аз — последният войник», спомня си Пьотър Филоненко.

Той стигал до Райхстага.

Оставил автографа си там, както и много други бойци от славната Червена армия на СССР.

Петя Паликрушева за News Front

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;