Михаил НайденовМихаил Найденов

Заради ниски заплати и пренебрежение към сектора има сериозен отлив от военната професия

Останалото съветско оръжие у нас не е актив, а пасив, казва пред Faktor.bg експертът по отбрана и международна сигурност, член на Атлантическия съвет на България

Интервю на Мя Георгиева

Г-н Найденов, тази седмица  предстои Народното събрание да гласува Доклада за състоянието  на националната сигурност през 2016 г. Той предизвика истински шок с признанието, че Русия е заплаха за сигурността на ЕС, до колко е сериозна тази констатация?

— Хибридна война не се обявява. Тя се води. Докато атакуваната държава успее да разбере какво точно се случва, вече може да е станало късно. Приетият от правителството Доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г. дава адекватна оценка на политиката на Москва, макар и в сдържан и дипломатичен тон. Целта на Русия сега е да превърне България в свой «троянски кон» в НАТО и ЕС. Засега успява, за наше съжаление. За да се справим с тази заплаха, на първо място ни трябва будно и силно гражданско общество. То ще бъде в основата на изграждането на силни национални институции и установяването на правовата държава.

А в състояние ли е армията ни, според вече гласувания на 27 септември  Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2016 г.,  да изпълнява конституционните си задължения?

— Докладът представя обективно състоянието на българските въоръжените сили, което е критично. Независимо от формулировките. Този документ стана обект и на  политически спекулации, с цел извличане на тясно партийни дивиденти за сметка на отбраната. Вместо да спорят кой по-критичен документ може да представи от свое име и в полза на своя авторитет, ангажираните с процеса на приемането на документа политически фактори (министърът на отбраната, правителството, парламентарно представените политически сили и техните лидери и президентът в качеството му на назначил служебното правителство по силата на чл. 99 и чл. 102 от Конституцията,) можеше и трябваше да се насочат към решаването на реалните проблеми на българските въоръжени сили. По-малко говорене и повече действия щяха да бъдат по-полезни през годината.

Все пак, не е ли пресилено да се каже, че въоръжените сили „само частично“ могат да изпълняват задачите си? 

— Нека внимателно прочетем Доклада, особено в частите, отнасящи се до състоянието на видовете въоръжени сили. От анализа на текста на документа, който се изготвя на базата на експертния принос на съответните структури в системата за отбрана и в частност въз основа на данни от видовете въоръжени сили, такъв категоричен извод не може да бъде направен. Въпросната формулировка в случая е плод на политическо решение на служебния кабинет. Като такава, тя беше отменена и преразгледана отново с политическо решение, но този път на редовното правителство.
Каквато и да бъде обаче формулировката, независимо дали въоръжените сили днес изпълняват задачите си „със затруднения и повишен риск“, с „ограничения“ или „вече само частично“, едно нещо е очевидно. Системата за отбрана страда от много сериозен проблем, решаването на който повече не може да се отлага! Към момента обаче на политическо стратегическо ниво, за съжаление, не е реализирано нищо конкретно. Остава да видим дали в трите месеца до края на годината ще последват някакви резултати, които да покажат поне някаква „светлина в тунела“.

Кои са най-наболелите проблеми днес пред въоръжените сили, за да видим тази „светлина в тунела“?

— Първият и най-наболял проблем днес е отливът от военната професия, който приема критични размери. В сравнение с края на 2014 г., само за две години до края на 2016 г., броят на незаетите длъжности в Българската армия се е удвоил — от 10% на 20%. Основателен е въпросът какво ще бъде положението след още две години? Българските въоръжени сили днес продължават да губят най-важният компонент на отбранителните способности, а именно хората в отбраната. Военната професия е системно пренебрегвана и става все по-малко конкурентноспособна на пазара на труда. Ако не бъдат взети спешни мерки, а на първо място това е актуализирането на замразените с години заплати, рискуваме проблемът с недостига на хора да продължи да се задълбочава. Правя уговорката, че заплащането на труда, макар и основополагащо за мотивацията за служба, не е всичко. От важно значение за мотивацията на военнослужещите са също така престижът на военната професия в обществото и отношението на това общество към хората в униформа, условията на труд, състоянието на остаряващата техника, която става опасна за живота и здравето, перспективите за професионално и кариерно развитие, честите промени в нормативната уредба, отнасящи се основно до пенсионирането на военнослужещите и др.

Ако парите за отбрана се вдигнат до 2% от БВП, може ли да се решат проблемите в системата?

— Системното недофинансиране на сектора за отбрана е от решаващо значение за деградацията на способностите. Финансовият недостиг обаче не може да бъдат единственото оправдание за всички негативни тенденции. Да, ние безспорно трябва да достигнем целта от 2%. Такъв ангажимент е поет още на срещата на върха на НАТО в Уелс от 2014 г. На специалната среща на НАТО в Брюксел през май т.г. всички съюзници, включително и България, се ангажираха да изработят до края на годината и национални планове за достигането на тази цел. Това беше и едно от все още неизпълнените 11 обещания, поети по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност от 30 май т.г. Въпросът обаче днес не е само да имаме повече пари за отбрана. Важното е за какво и как се харчат средствата за отбрана и по-точно — доколко те водят до придобиването на нови способности, адекватни на средата за сигурност. Например, през 2016 г. т.нар. капиталови разходи в бюджета за отбрана може и да са били близо два пъти повече от тези през 2015 г., но те не доведоха до придобиването на нови способности. Нарастването на капиталовите разходи от 6.3% през 2015 г. на 12% през 2016 г. се дължи най-вече на ремонта на съветските оперативно несъвместими изтребители МиГ-29. Ето тук разбираме разликата между формалното попълване на критерии за увеличение на т.нар. капиталови разходи и реалното изграждане на нови способности за българските въоръжени сили. Освен това нека не забравяме, че в Уелс съюзниците от НАТО се ангажираха също така 20% от разходите за отбрана да са за придобиването именно на ново въоръжение и техника, а не за ремонта на остаряващи платформи. И това трябва ясно да проличи в бъдещия ни Национален план за увеличение на разходите за отбрана на 2%.

— Можем ли да направим извода, че системата за отбрана като че ли няма необходимия капацитет да изразходва бюджета си по най-добрия начин? 

— Трябва не само да се отпуснат повече пари за отбрана, но и системата да изгради необходимия “абсорбционен капацитет” за правилно усвояване на нарастващите средства. Защото в противен случай отново няма да получим реални отбранителни способности, отговарящи на изискванията на стратегическата среда, а ще имаме за пореден път само покупки на техника. Трябва да се работи за изграждането на качествено нов отбранителен мениджмънт. Това значи системата да може правилно да формулира и поставя приоритетите си, що се отнася до придобиването на въоръжение и техника. Например, както сега, преди повече от 10 години въоръжените сили критично се нуждаеха от нов тип боен самолет, който да замени старите съветски машини. Вместо това, обаче, беше решено да се пристъпи към придобиване не на нови многоцелеви изтребители, а на транспортна авиация и по-конкретно – транспортни хеликоптери „Кугар“, които обаче се оказаха, че не са оборудвани, за да участват в операции на НАТО зад граница. Затова първото условие е ръководителите на стратегическо ниво да се научат да поставят правилните приоритети и да могат да ги степенуват. Не по-маловажно е да се научат също така да изработват финансово реалистични и осигурени програми за развитие на въоръжените сили. Защото ако една програма за развитие на въоръжените сили е финансово неосигурена, тя няма да бъде нищо повече от декларативни лозунги, с никаква практическа полезност.

В българския случай, достатъчни ли са 2% от БВП за отбрана, за да изградим силна и уважавана в НАТО армия?

— Категорично не, но преди да се искат повече пари от българския данъкоплатец, преди правителствата да поискат този пореден „кредит на доверие“, самата система за отбрана трябва да покаже, че може да изразходва максимално ефективно и ефикасно отпуснатите финансови ресурси. Вярно е, че 2% не са достатъчни, но пътят към достигането на 2% може да ни направи способни да управляваме по-добре средствата. Това зависи от това дали ще се следва модерна и правилна дългосрочна визия за развитие на въоръжените сили на България като част от НАТО и ЕС. Оставам умерен оптимист към момента.

Колко още ни трябват, за да достигнем 2%. Наскоро в медиите се заговори за близо 660 млн. лв.?

— Добър въпрос. За 2016 г. не достигнаха около 667 млн. лв., за да може да бъде отчетена като изпълнена целта 2%. Предвид вече приетия бюджет за отбрана за 2017 г. и на базата на прогнозните данни за растежа на БВП, тази година сумата ще бъде доста по-голяма. Ако се придържаме към по-консервативните очаквания за икономически ръст, да кажем 3%, а той реално ще бъде повече предвид данните от тримесечията досега, сумата ще възлезе на поне 800 млн. лв., ако не и повече. Нека обаче си представим, че по някакъв начин тези пари бяха налични. Въпросът е как те щяха да бъдат похарчени. Беше ли в състояние системата през 2016 г. да ги усвои правилно? В състояние ли е сега?

Твърде вероятно е тези пари да бъдат изхарчени за поддръжка на старата съветска техника, каквито индикации напоследък имаме.

— Какво би станало, ако нещо се случи… Ако, то… Можем само да предполагаме, но нека първо се основаваме на натрупания вече опит. Както го е казал Народът: „Не питай старило, а патило.“ През 2016 г. преобладаващата част от допълнително предвидените средства в държавния бюджет за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, които възлизаха на общо 160 млн. лв., въобще не бяха усвоени. От тях бяха изхарчени само около 70 млн. лв. за самолети, но не за нов тип боен самолет, а за ремонтиране на една част от съветските изтребители МиГ-29. За 2017 г. от държавния бюджет са предвидени да бъдат отпуснати още 402 млн. лв. за придобиване на нов тип боен самолет (231 млн. лв.) и нови кораби (171 млн. лв.). Вярвате ли, че те ще бъдат изразходвани по предназначение, ако въобще бъдат похарчени? Ако тези пари бъдат реализирани, бюджетът за отбрана би достигнал над 1.5% от БВП, което ще ни доближи до целта 2%. Това, от друга страна, би отбелязало значителен напредък с 2016 г., когато за отбрана бяха отделени в крайна сметка само 1.28%. Важното е обаче тези пари да бъдат изразходвани за нови способности, а не да бъдат отклонявани към ремонта на стара техника.

 Изкушението за тези стотици милиони е голямо. То е и в чисто имиджов план. Ако ги похарчим, се доближаваме до целта от 2% и ще спечелим актив пред НАТО. Ако не можем да купим до края на годината нова техника, защо пък да не вземем да ги похарчим за ремонт на старите руски машини? Например, министър Каракачанов вече спомена „няколкостотин милиона“ за ремонт на старите руски самолети.

— Едва ли съюзниците ни от НАТО ще оценят по достойнство подобен ход, било то и в усилия да достигнем до заветните 2%. Тези 2% в Алианса не са самоцел. Те са единствено и само едно средство за решаване на основен проблем пред въоръжените сили на съюзниците. Този проблем е дефицитът на способности в коренно променената среда за сигурност. Съюзниците се борят с този дефицит, като планират да вдигат бюджетите си за отбрана и търсят начини да харчат по-ефективно средствата. Вземете например Румъния, която постигна значителни успехи в модернизацията и продължава още по-решително напред. Мога категорично да заявя, че старата съветска техника трябва да бъде подменена възможно най-скоро с нова и оперативно съвместима. Трябват ни нови способности за въоръжените сили, а не „кръпки“ на старите платформи. Останалото съветско оръжие у нас не е актив, а пасив! То ще консумира занапред все повече ресурси, при това без да дава необходимите оперативно съвместими способности както за колективната отбрана, така и за участие в операции на НАТО и ЕС. Старите платформи следва да се поддържат само в минимално необходимите количества за изпълнение на най-неотложните задачи, като при придобиването на нови способности те незабавно трябва да бъдат снети от въоръжение. Не трябва да се допуска паралелно използване и на нова, и на стара техника.

— Кажете най-важните стъпки, които трябва да се предприемат отсега нататък?

— Първо, в бюджета за 2018 г. следва да се предвидят осезаемо повече пари за отбрана. Веднага трябва да се пристъпи към вдигане на с години замразените заплати на хората в отбраната, с цел да се спре отливът на военнослужещи от редиците на Българската армия. С най-висок процент веднага трябва да се увеличат войнишките заплати.
Второ, трябва да се подобри качеството на отбранителния мениджмънт и капацитетът на системата да усвоява отделените допълнителни средства. Тук се иска повече прозрачност, особено как се харчат парите по програми. Най-вече трябва да бъде ясно как всеки допълнителен лев в отбраната води до придобиването на нови способности.
Трето, необходимо е спешно стартиране на приоритетните модернизационни проекти и за трите вида въоръжени сили – Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили. Варно е, че това изисква огромни ресурси в дългосрочен аспект, което поставя на крайно изпитание вземащите решения днес. Само че те повече не могат да си позволят да отлагат.
Четвърто, отсега нататък трябва да се утвърди като правило, а не като изключение, търсенето на възможности за многонационални решения за съвместно придобиване, поддържане и използване на отбранителни способности със съюзни държави от НАТО и ЕС. Тук максимално трябва да се използва потенциалът на агенциите на НАТО и ЕС. Един добър пример за търсене на общи решения в рамките на НАТО е съвместният air policing, или охрана на българското въздушно пространство, със сили и средства на други държави от НАТО. Ето тази положителна практика следва да се утвърждава занапред.
Пето, решаваща за успеха е готовността на стратегическото политическо ниво да следват всичко това. Само така България може да бъде един силен и достоен съюзник в НАТО. Това засега е най-трудното, но то е възможно да се постигне при достатъчно политическа воля и най-вече – натиск от страна на едно все по-активно гражданско общество. Като първа крачка следва да се работи за постигане на единство между думи и дела, между декларирани позиции и конкретни действия.

Фактор

Тагове: ; ; ; ;