Едно неразрешено гласуване ще попита в неделя: «Искате ли Каталуния да стане независима държава под формата на република». Въпросът е в центъра на една от една от най-сериозните конституционни кризи пред Испания от десетилетия насам.
С референдума за независимост в Каталуния, насрочен за неделя въпреки забраната от Конституционния съд и заплахата от полицейски репресии, Испания се изправя пред най-голямата си криза в своята 42-годишна демократична история. След края на диктатурата на Франко през 1975 г. Испания оцеля при неуспешен държавен преврат и победи баските терористи сепаратисти от ЕТА. Сега обаче рискува да се раздели с една от най-развитите си области, включително с Барселона, един от най-космополитните градове в Европа.
«Ако волята на каталунския народ е да бъде независим, Каталуния ще поеме по пътя към независима държава», каза тази седмица каталунският лидер Карлес Пучдемон в интервю за френската телевизионна мрежа Ел Се И. Но Пучдемон рискува да бъде арестуван, ако продължи с осъществяването на плана. А и не е ясно как ще се състои референдумът, след като миналата седмица полицията конфискува близо 10 милиона изборни книжа и арестува 14 каталунски политици и официални лица, участващи в подготовката на референдума.
«Няма да има референдум, защото никоя демокрация не може да приеме нарушаването на конституцията», каза в събота консервативният премиер на Испания Мариано Рахой, като обвини каталунските власти, че грубо погазват върховенството на закона.
Напрежението между Мадрид и Барселона ескалира, откакто на 6 септември каталунският парламент одобри закон за референдума. Два дни по-късно законът бе отменен от конституционните съдии и това даде правно основание за действия на полицията и правителството, чиято цел е да предотвратят референдума. Вътрешното министерство пое контрола върху каталунската полиция (Мосос д’Ескуадра) и планира да изпрати подкрепления в региона, където мирното досега сепаратистко движение става все по-неспокойно.
«Ние сме били и винаги ще бъдем мирни хора, които не желаят насилие. Разбира се, Мадрид прави всичко, за да провокира, но ние няма да влезем в този капан. Това е едно от най-големите ни предимства», каза за ДПА Рамон Тремоса и Балселс, каталунски евродепутат, привърженик на независимостта.
Каталуния има свой национален език — каталунски, — който бе потискан от режима на Франко през 1939-1975 г. Днес Каталуния е една от многото автономни области в Испания, но икономическата криза от 2008 г. и неуспешните опити да се издействат от Мадрид повече правомощия изостриха отцепническите чувства. Икономическият интерес също играе роля — каталунците внасят годишно в испанската държава от 8 до 10 милиарда евро нето — и твърдят, че са пренебрегвани в инвестиционните планове на правителството.
Каталунското общество е горе-долу разделено наполовина относно независимостта. Социологическата агенция на каталунското правителство обяви през юли, че едва 45 на сто от хората в областта се чувстват повече каталунци, отколкото испанци, а останалите декларират смесена или происпанска идентичност.
Вероятно референдумът в неделя ще привлече предимно гласуващите с «да». Но тъй като ще бъде трудно да се гарантира редът при гласуването и достоверността при броенето, мнозина възприемат референдума като нещо, което е по-скоро символичен акт на неподчинение, чийто успех ще бъде измерван според броя на гласувалите. Около 2,3 милиона човека — избирателна активност от 36 на сто, — участваха в предишния неразрешен референдум през 2014 г. и тогава над 1,8 млн. гласа бяха за независимост. Сега сепаратистите се надяват да прехвърлят два милиона.
Евродепутатът Тремоса е убеден, че всяка победа на гласа «да» ще бъде «обвързваща» и ще доведе до декларация за независимост.

«Иначе защо (испанското правителство) ще влага толкова усилия да спре (референдума) на всяка цена?», пита се той. 

Публикувана в неделя в юнионисткия вестник «Паис» анкета показва, че 61 процента от каталунците не вярват във валидността на вота, а мнозинство от 82 на сто иска да има «напълно законен» референдум след споразумение с Мадрид. Според каталунския писател Рафел Надал и Рахой, и Пучдемон са «безсилни» играчи, стигнали до «задънена улица» — първият, акламиран от централистката партия, е неспособен да предложи повече самоуправление, а вторият няма достатъчен мандат, за да се отдели едностранно. «Аз съм песимист», каза Надал по време на посещението си наскоро в Рим, като предрече, че след неделя двете страни ще останат на твърдите си позиции, отказвайки да търсят компромисен «трети път», който да предложи изход от кризата. «Ако сега отидете при каталунците и им кажете: днес няма да има референдум, но ще има след три години с квалифицирано мнозинство и три опции (отделяне, съюз или повече федерализъм) 90 процента от тях биха казали: къде да се подпиша за това?», добави Надал.
/БТА/

Тагове: ; ; ;