Публикуваме пълния текст на писмото:

«След статията “Баку си купува влияние в Европа” (“Le Monde”, 6 септември 2017 г.) генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова ни изпрати следното писмо: “Никога по време на моя мандат като генерален директор не съм получавала, директно или индиректно, възнаграждение от никое правителство. Вие смесвате моите функции с тези на моят съпруг, който по това време е частен консултант. Нямам никакво участие и не познавам в детайли неговата дейност като бизнесмен, за която той вече отговори на журналистите и категорично отхвърли обвиненията.

По-сериозното е, че Вие, изглежда, не познавате добре функционирането на една междуправителствена организация. Присъщо именно на генералния директор е да развива отношения с всички страни членки. Отношенията между ЮНЕСКО и Азербайджан са установени отдавна и не водят началото си от избирането ми през 2009 г., и се развиват при стриктно прилагане на решенията на нашите управителни органи.

Азербайджан, като член на ЮНЕСКО, е приемал срещи и е финансирал програми при зачитане на одобрените от страните членки механизми, при пълна прозрачност. Не съм вземала решението за организиране на изложба, посветена на тази страна, както Le Monde неправилно посочи. Държавите членки, и не генералният директор, са взели това решение съгласно процедурите, които важат за всички. ЮНЕСКО постоянно е домакин на десетки изложби, концерти и събития.

Що се отнася до правата на човека, тема, която е скъпа на сърцето ми, аз засилих както никога досега мандата на ЮНЕСКО в тази област, особено във връзка със свободата на изразяване. Поех инициативата за световен план за действие за свобода на печата и сигурност на журналистите, който днес е приет от всички държави членки на ООН. Двама журналисти от Азербайджан, Ейнула Фатулаев през 2012 г. и Хадиджа Исмаилова през 2016 г., получиха с моята подкрепа наградата “Гийермо Кано” за свобода на печата, най-високото отличие на ЮНЕСКО за журналистика. Повдигала съм чувствителни въпроси, публично и в частни разговори, за постигането на напредък по тази толкова сложна тема в междуправителствен контекст. Правила съм го неуморно, включително призовавайки за освобождаването на г-жа Исмаилова, допринасяйки по този начин, вярвам, за нейното излизане от затвора, както и в други подобни случаи. Ще продължа да защитавам свободата на печата навсякъде по света. Също така инсинуациите за въображаемo съучастие са особено обидни и неоснователни.

Ако Le Monde бе намерил за добре да потърси моето мнение преди публикуването на тази статия, която аз осъждам, щяхме да избегнем това жалко недоразумение, което без причина засяга моята репутация и непряко тази на ЮНЕСКО.“

Тагове: ; ; ; ; ;